Инга хвана новия си познат под ръка, от което Фери изправи гръб, изпъчи гърди и глътна корема, а чак след това обърна внимание на шепота й:
— Ей онзи там, дето върви с вдигната яка на шлифера и е с шапка и очила, по една случайност го познавам. Гаден бюрократ! Лицемер. Уж осигурява съблюдаването на законите. А какво търси ТУК тогава?! Сега разбра ли, защо никой никога няма да забрани битаците и няма да тормози клиентите и търговците? Освен от време на време да провежда хайки за пред „общественото мнение“. Ха-ха. Общественото мнение. Същото, дето крачи, нахлупило кепета на очите право към циганските сергии! Заедно с чиновници на държавна служба… Впрочем, това е добре, че го виждам. Значи няма да налетим наистина на хайка…
След няколко крачки Фери тихо рече:
— Много си печена и отракана, гледам… затова ти се чудя, как така си за първи път на битак?
— Ами защото смятам битаците за гадост. И все гледах да не ми се налага да ги ползвам за нещо, дето изведнъж се оказва, че при нашето изобилие е трудно да си го осигуриш.
Фери се опита да си представи нормален живот без консумация на неща, които наистина мъчно се осигуряват без услугите на циганите. Малко се смая, че модерно облечено момиче с красиви дрънкулки по нея се придържа към подобна монашеска философия. Интересна птица е тази Инга. Придобиването на излишни неща е излишно! — такива лозунги имаше по едно време. Само че тогава Ференц тъкмо завършваше гимназия и оттогава се научи да прави компромиси. Инга явно е свиквала по-трудно. Странно момиче. Можеше да постъпва като него — той уговаряше приятели да му донесат това или онова от битака. Не си падаше по рисковете извън определени граници. Само че днес… както и предишните няколко пъти, нямаше как, наложи се сам да си върши работата. Защото личните ангажименти се вършат лично. Навярно тъкмо от този принцип се е ръководела Инга. Иначе би ли дошла на място, което смята за „гадно“?…
Поне в това определено си приличаме, помисли си младежът. Мисълта бе приятна, той се отнесе и без малко да се спъне тъкмо пред стълбището. Инга го подпря, което изпълни Фери с противоречиви чувства — лек срам от неловкостта си… но и вълнение от по-плътния допир с тялото й. И не забеляза, че в този миг хич не се сети за Илона…
— Извинявай — рече гузно. — От нерви е.
— Кураж, с теб съм! — изкиска се в отговор Инга.
Заслизаха по стълбите. Последните неизключили своите слушалки хора припряно докосваха ушите си. Стъпала, стъпала — безброй боклуци и кал по тях. Една площадка, втора… на стената — надпис със спрей: МАШИНАТА НИ ПОРОБВА!
Да-да, рече си наум Фери. Машината я построиха и включиха към държавната администрация и сферата на обществените услуги, за да улеснят административното обслужване на гражданите, а като следствие от това — да преборят корупцията, да притиснат в ъгъла организираната престъпност, да решат проблемите на общуването между различни малцинства и мнозинства.
А то какво стана… Но пък чак поробване! Е, погледнато от друг ъгъл… Дощя му се да сподели мнението си с Инга.
— Имало още отчаяно смели хора — подшушна той на спътничката си, докато подминаваха надписа. Разчиташе да спечели още малко точки в очите й.
Тук обаче не позна. Презрението й се чу дори в лекия като дъх шепот:
— Камерата го е заснела и са му лепнали миниатюрна глоба за хулиганство и повреда на държавно имущество. И сега се мисли за герой! Ако е толкова смел, да си го напише на челото!
— По-добре ли е да хвърля бомби по камерите? — засегна се кой знае защо Фери.
— Тогава е престъпник и два пъти глупак от предишното! — отряза Инга.
Излязоха изпод мъчно различимата заради появилите се сивкави облаци сянка на перона. Енергийно-суровинните площи се простираха нашир и надлъж. Фери и Инга спряха, за да се огледат. Другите клиенти май бяха по-информирани, защото без да се бавят поеха по една пътечка между лехите черни механични слънчогледи. Двамата младежи ги последваха.
От апаратите за изкуствена фотосинтеза се донасяше звук на мъртво бръмчене-клокочене-шумолене, изкуствено и сухо. Инга се намръщи. Шумът явно й бе неприятен.
Я как се вкисна момичето, помисли си Фери и приятелски потупа по лакътя спътничката си: