— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо с твърдо убеждение.
В този момент обаче нещата се усложниха още повече от появата върху телевизионния екран на посивял мъж, който съобщи, че един от чековете на Голегър току-що е бил върнат от банката. Триста и петдесет кредита, каза мъжът, как ще бъдат изплатени?
Голегър погледна озадачено идентификационната карта на екрана.
— Вие сте от „Обединени култури“? Какво е това?
— Биологически и медицински доставки и лаборатории, мистър Голегър — отговори меко сивокосият мъж.
— Какво съм купувал от вас?
— Имаме квитанция за триста килограма витаплазма първо качество. Доставихме ви я до един час.
— И кога…
Мъжът със сивите коси обясни случая по-подробно. Накрая Голегър даде няколко лъжливи обещания и се извърна от избледнелия екран. Огледа изпитателно лабораторията си.
— Триста килограма изкуствена протоплазма — измърмори той. — Поръчана от Голегър Плюс. Да няма халюцинации, че е милионер?
— Всичко бе доставено — обади се Джо. — И ти подписа квитанцията през нощта, когато изчезнаха дядо и Джонас Хардинг.
— Но какво съм могъл да направя с това вещество? Използва се за пластични операции и човешки протези, за изкуствени крайници и органи. Тази витаплазма е култивирана клетъчна тъкан. Да не съм я използвал за създаването на някакви животни? Това е биологически невъзможно. Поне така мисля. Как бих могъл да извая от витаплазма дребно кафяво животно, което е невидимо? Ами от какво съм направил мозъка и нервната система? Джо, триста килограма витаплазма просто са изчезнали. Къде са се изпарили?
Но Джо мълчеше.
След няколко часа Голегър бе изпаднал в работна треска.
— Номерът е — обясняваше той на Джо — да науча всичко, каквото мога, за тези същества. Тогава може би ще разбера откъде са дошли и как съм ги хванал. После вероятно ще мога да открия къде са се дянали дядо и Хардинг. След това…
— Защо не седнеш и не помислиш върху въпроса?
— Именно по това се различаваме. Ти нямаш инстинкт за самосъхранение. Ти можеш да си седиш и да мислиш, докато в пръстите на краката ти започва да се развива верижна реакция, но не и аз. Твърде млад съм, за да умирам. Не преставам да си мисля за затвора в Рединг. Имам нужда да си пийна. Само ако можех да се напия, демоничният ми подсъзнателен двойник щеше да реши целия проблем вместо мен. Наоколо ли е дребното кафяво животно?
— Не — отвърна Джо.
— Тогава може би ще успея да си открадна една чашка. — Но след напълно безуспешния опит, Голегър избухна: — Никой не може да се движи толкова бързо.
— Ускорен метаболизъм. Трябва да е подушило алкохола. Или може да разполага с допълнителни сетива. Дори аз едва успявам да го варорирам.
— Ако налея керосин в уискито, може би дребното чудовище-алкохолик няма да го хареса. Обаче и аз няма да го харесвам. Е, добре. Да се върнем към работата — каза Голегър, като продължи да изпробва реактив след реактив върху динамото със сините очи, но без никакъв резултат.
— Хората могат да опознаят същността на нещата — рече Джо язвително.
— Млъкни. Чудя се дали не мога да му пусна един електрошок на това създание. Така ще го парализирам. Но то вече е тъй или иначе като приковано към пода. Как ли яде?
— Въз основа на логиката, бих казал, чрез осмоза.
— Твърде вероятно. Чрез осмоза, но какво?
— Има дузина начини, по които можеш да решиш проблема си — раздразнено прещрака Джо. — Инструментализъм. Детерминизъм. Витализъм. Разсъждения върху причинно-следствените връзки. За мен е съвсем очевидно, че си решил проблема, който ти постави фирмата „Адренал“.
— Решил съм го?
— Естествено.
— Как?
— Много просто. Хората могат да опознаят същността на нещата.
— Ще престанеш ли да повтаряш тези остарели истини и ще се опиташ ли да ми бъдеш полезен? Във всеки случай грешиш. Хората могат да опознаят същността на нещата, но като съчетаят опита с разсъждението!
— Колко смешно — рече Джо. — Философска некомпетентност. Ако не можеш да докажеш тезата си с помощта на логиката, губиш. Никой, който зависи само от опитите, не заслужава внимание.
— Защо ли седя тук и споря по философски въпроси с някакъв си робот? — зададе Голегър въпрос, който не бе отправен към никого. — Искаш ли да ти покажа на практика, че генерирането на идеи зависи от факта, че радиоатомният ти мозък не е разпръснат върху пода?
— Убий ме тогава — отвърна Джо. — Загубата ще е за теб и за света. Земята ще стане по-бедна, когато умра. Но насилието не означава нищо за мен. Аз нямам инстинкт за самосъхранение.