— Просто и сигурно! — тъжно каза той на Хун и Цяо Тай. — Била е примамена в тази кабина. Убиецът я е повалил в несвяст изотзад. Сложил е тежкия бронзов тамянник в ръкава й, изнесъл я е навън и я е пуснал леко във водата. Така не се е чул плисък и тя е щяла да потъне право на дъното на езерото. Но в бързината си той не е забелязал, че ръкавът на жакета й се е закачил о един гвоздей на стълбата. Все пак тя се е удавила, защото тежестта в ръкава е държала лицето й на няколко инча под повърхността на водата. — Съдията уморено потри лицето си с ръка и нареди: — Виж какво има в другия й ръкав, Хун!
Инспекторът обърна ръкава наопаки. Вътре намери само мокро пакетче с малките червени визитни картички на Бадемов цвят и сгънат лист хартия, който Хун подаде на съдията. Ди внимателно го разгъна.
— Това е шахматна задача! — възкликнаха едновременно Хун и Цяо Тай.
Съдията кимна. Той си спомни последните думи на момичето.
— Дай ми кърпичката си, инспекторе! — каза Ди. Той уви в кърпичката мокрия лист хартия и го сложи в ръкава си. После стана и излезе.
— Стой тук и пази кабината! — нареди съдията на Цяо Тай. — Хун и Ма Жун ще се върнат с мене в трапезния салон. Там ще организирам предварително следствие.
Когато тръгнаха, Ма Жун отбеляза:
— Във всеки случай няма да се наложи да търсим надалече, Ваша Милост! Убиецът трябва да се намира на борда на този кораб!
Съдията не каза нищо. Той влезе в трапезния салон през кристалната завеса, последван от двамата си помощници.
Вечерята беше към края си и гостите ядяха традиционната последна купичка ориз. Водеше се оживен разговор. Като видя съдията, Хан възкликна:
— Чудесно! Тъкмо се канехме да се качим на покрива и да се полюбуваме на луната!
Съдията не отговори. Той удари по масата с кокалчетата на пръстите си и извика:
— Моля, тишина!
Всички го погледнаха с изумление.
— Най-напред — каза съдията с ясен глас — искам, като ваш гост, да благодаря искрено на всички ви за богатото угощение. За беда това приятно веселие сега трябва да се прекъсне. Надявам се, ще разберете, че ако от този момент нататък говоря с вас като ваш съдия и управител, а не като ваш гост, то е, защото се налага да изпълня дълга си към държавата и населението на тази околия, включително и към вас. — Като се обърна към Хан, той добави: — Трябва да ви помоля да напуснете тази маса, господине!
Хан се надигна в недоумение. Анемония отнесе стола му при масата на Лиу Фейпо. Той седна, като си търкаше очите.
Съдията се премести в средата на масата. Ма Жун и Хун застанаха от двете му страни. Като произнасяше думите бавно, Ди каза:
— Аз, съдията, обявявам за открито заседанието на временния съд, който има за задача да разследва умишленото убийство на куртизанката Бадемов цвят.
Съдията бързо обходи с поглед слушателите. Повечето от тях, изглежда, още не можеха да схванат пълния смисъл на думите му и го гледаха с тъпо изумление. Ди нареди на Хун да доведе капитана на кораба и да донесе набор от пособия за писане.
Сега вече Хан Юнхан се овладя. Той се посъветва шепнешком с Лиу Фейпо. Когато последният кимна, Хан стана и рече:
— Ваша Милост, това е твърде своеволно действие. Ние, първенците на Ханюан, искаме да…
— Свидетелят Хан Юнхан — прекъсна го хладно съдията — да седне на мястото си и да мълчи, докато му бъде наредено да говори!
Хан потъна обратно в стола си с пламнало лице.
Хун доведе капитана — мъж със сипаничаво лице — пред масата. Съдията му заповяда да коленичи и да начертае план на кораба. Докато мъжът изпълняваше заповедта с треперещи ръце, Ди огледа компанията с мрачен поглед. Внезапният преход от весело пиршество към криминално разследване бе отрезвил гостите напълно и ги бе поставил в неловко положение. Когато капитанът завърши чертежа, той го постави почтително на масата. Съдията бутна хартията към Хун и му нареди да отбележи положението на масите и да напише имената на гостите. Хун повика един слуга, който съобщаваше с шепот името на всеки посочен гост. След това Ди се обърна към компанията с твърд глас:
— След като танцьорката Бадемов цвят свърши танца си и напусна салона, настъпи значително оживление. Вие всички се движехте насам-натам. Сега ще помоля всеки от вас да опише какво е правил точно по това време.
Майстор Ван стана. Той се заклатушка към масата и коленичи.