— Вашият покорен слуга — церемониално каза той — моли почтително Ваша Милост да му разреши да даде показания.
Съдията кимна и дебелият мъж започна:
— Потресаващата новина, че прославената ни танцьорка е била подло убита, естествено много разстрои всички ни. Но тази случка, колкото и да е ужасна, не трябва да ни лишава от чувството за реалност. Сега, след като в продължение на много години съм посещавал пиршествата, устройвани на корабите на цветята, смея да кажа, че познавам този кораб като дланта на ръката си. Почтително уведомявам Ваша Милост, че долу в трюма има осемнадесет гребци — дванадесет на греблата и шест, които почиват. Далеч съм от мисълта да очерня съгражданите си, но във всички случаи, рано или късно, Ваша Милост ще разбере, че по правило гребците на тези кораби са лоша сган, пристрастена към пиенето и хазарта. Следователно убиецът трябва да се търси между тях. Неведнъж се е случвало симпатичен мошеник измежду тези юнаци да завърже връзка с някоя куртизанка и да си послужи с насилие, когато тя реши да сложи край на историята.
Тук Ван млъкна. Хвърли плах поглед към черната водна шир навън и продължи:
— Освен това трябва да имате предвид и друго нещо, Ваша Милост. От незапомнени времена нашето езеро е забулено в тайнственост. Вярва се, че водите му извират из недрата на земята и затова от бездънните му дълбочини излизат отвратителни създания, които нападат живите хора. Тази година се удавиха не по-малко от четирима души, а телата им така и не бяха открити. Някои казват, че по-късно тези удавници са били видени да бродят между живите. Счетох за свой дълг да привлека вниманието на Ваша Милост върху тези два факта, свързани с убийството, за да се види в правилна светлина това ужасно престъпление и да спестя на приятелите си ненужното унижение да бъдат разпитвани като обикновени престъпници.
В залата се чу одобрителен шепот. Съдията чукна по масата. Като гледаше остро към Ван, той каза:
— Ще бъда благодарен за всеки съвет, който би помогнал на следствието. Възможността убиецът да е някой от трюма вече ми мина през ума. Като му дойде времето, ще разпитам екипажа. Освен това аз не съм неверник и не изключвам възможността в случая да са замесени и тъмни сили. Колкото до израза „обикновени престъпници“, употребен от свидетеля Ван, искам да изтъкна, че в този съд всички са равни пред закона. До откриването на убиеца всеки от вас ще бъде под подозрение толкова, колкото и гребците в трюма, и готвачите в кухнята. Иска ли да говори някой друг?
Стана майстор Пън. Той отиде пред масата и коленичи.
— Ваша Милост, бихте ли благоволили да ни осветлите — попита той развълнувано — за начина, по който е било убито нещастното момиче?
— Тези подробности — отвърна веднага съдията — засега трябва да останат в тайна. Някой друг?
Никой не заговори и съдията продължи:
— Дадох на всеки от вас пълна възможност да изкаже мнението си и да направи препоръки. Отсега нататък няма да се намесвате и ще ме оставите да действувам както аз, съдията, намеря за добре. Сега свидетелят Пън да се върне на мястото си, а свидетелят Ван да излезе напред и да опише действията си през времето, за което става въпрос!
— След като Ваша Милост любезно вдигна тост за танцьорките на Ханюан — каза Ван, — аз напуснах трапезния салон през изхода вляво и се запътих към салона за почивка. Тъй като там нямаше никой, минах по коридора и отидох до тоалетната. Когато се върнах тук, чух, че братята Кан се карат. След като господин Лиу Фейпо ги помири, отидох при тях.
— Срещнахте ли някого в коридора или в тоалетната? — запита съдията.
Ван поклати глава. Съдията изчака Хун да запише показанията му и повика Хан Юнхан.
— Аз отидох да кажа няколко любезни думи на диригента на музикантите — започна Хан с кисел глас, — после изведнъж главата ми се замая. Излязох на предната палуба и постоях известно време там, облегнат на дясната страна на главния вход. След като се полюбувах на изгледа, се почувствувах малко по-добре и седнах на кръглата порцеланова табуретка, поставена там. На това място ме намери Анемония и ме доведе в салона. Ваша Милост знае останалото.
Съдията повика диригента на оркестъра, който бе застанал заедно с музикантите в далечния ъгъл на салона, и го запита:
— Можете ли да потвърдите, че господин Хан е бил на предната палуба през цялото време?
Мъжът изгледа музикантите. Когато те поклатиха глави, той отговори с печално изражение:
— Не, Ваша Милост. Ние настройвахме инструментите си. Не сме поглеждали навън, докато госпожица Анемония не дойде да потърси господин Хан. Тогава аз излязох заедно с нея на предната палуба и го видяхме да седи на кръглата табуретка — точно както той току-що каза.