Съдията седна на кръглото столче до парапета. Той бутна шапката си назад, за да открие челото си, и каза:
— И тук е така задушно, както и вътре!
Хун бързо му предложи ветрилото си и каза унило:
— Този разпит не ни доведе до нещо съществено, Ваша Милост!
— А, май не е точно така! — каза съдията, като енергично размахваше ветрилото пред лицето си. — Мисля, че той изясни нещата до известна степен. Боже мой, Ван не излъга, като каза, че гребците са лоша сган! Те никак не ми харесват!
Гребците, които в този момент се появяваха на палубата, мърмореха недоволно помежду си, но няколко ругатни на Ма Жун и капитана ги накараха бързо да замълчат почтително. Слугите и готвачите бяха накарани да се наредят срещу тях. Съдията счете за излишно да разпитва кърмчията и слугите на гостите, защото Хун го увери, че те бяха слушали с такова внимание пикантните истории на Ма Жун, щото на никой от тях не би минала мисълта да се отдели от мястото си.
Съдията започна разпита със слугите, но те не можаха да кажат много. След започването на танците бяха отишли в кухнята да закусят набързо. Само един от тях се бе качил да погледне дали в трапезния салон не се нуждаят от нещо. Той бе видял майстор Пън да повръща изобилно, надвесен над перилата. Но тогава Лиу не бил с него.
Щателният кръстосан разпит на готвачите и гребците изясни, че никой от тях не е напускал трюма. Когато кърмчията извикал през отвора на палубата, че гребците могат да си починат, те захванали да играят на комар и никой дори не помислил да изостави играта.
Когато съдията стана, капитанът на кораба, който разглеждаше небето с неспокоен вид, каза:
— Страх ме е, че наближава буря, Ваша Милост! Няма да е зле да се върнем на брега. Този кораб трудно се управлява в бурни води!
Съдията кимна и слезе по стъпалата. Той отиде право в главната спалня, където Цяо Тай стоеше на пост при мъртвото тяло на танцьорката.
Глава четвърта
Тъкмо когато съдията седна на табуретката край тоалетната масичка, въздухът бе раздран от грохот на гръмотевица. Върху покрива се изсипа пороен дъжд. Корабът се разлюля.
Цяо Тай бързо излезе отвън, за да притегне кепенците. Съдията мълчаливо се загледа пред себе си, поглаждайки дългите си бакенбарди. Хун и Ма Жун стояха загледани в неподвижното тяло върху леглото.
Когато Цяо Тай се върна и залости вратата, съдията вдигна поглед към тримата си помощници.
— Е — рече той с мрачна усмивка, — само преди няколко часа се оплаквах, че тук нищо не се случва! — После поклати глава и продължи бавно: — А ето че сме изправени пред убийство, свързано с толкова съмнения и подозрения, та дори и със свръхестествени сили! — Като видя неспокойния поглед, който Ма Жун хвърли към Цяо Тай, той бързо продължи: — Ако по време на разпита не отхвърлих открито възможността в това престъпление да е замесено призрачно същество, то бе само за да приспя бдителността на престъпника. Не забравяйте, че той не знае как и къде сме намерили тялото. Сигурно е много озадачен, че то не е потънало на дъното на езерото. Защото мога да ви уверя, приятели, че убиецът е човек от плът и кръв! А също така зная и защо е трябвало да убие танцьорката!
И съдията разказа на помощниците си за тревожното съобщение на Бадемов цвят.
— Всъщност — заключи той — най-голямото подозрение пада върху Хан Юнхан, защото единствен той, преструвайки се на задрямал, би могъл да чуе какво ми каза момичето. Макар че в такъв случай трябва да е обигран актьор.
— А освен това е имал възможност да извърши убийството — отбеляза Хун. — Никой не можа да потвърди думите му, че се е разхождал по предната палуба. Може да е минал назад по левия борд и да е повикал танцьорката през прозореца.
— Но за какво му е трябвало да размахва оня нож, за който разказа слугинята? — запита Ма Жун.
Съдията вдигна рамене.
— Тук голяма роля играе въображението — рече той. — Не забравяйте, че слугинята разказа необикновената си история чак след като бе научила, че танцьорката е била убита. В действителност тя е видяла само сянката на мъж, облечен в широк халат с дълги ръкави, каквито носим всички ние. Той е повикал танцьорката с едната си ръка, а в другата е носел сгънато ветрило, което слугинята е взела за нож.
Корабът бе започнал да се люлее силно. Една голяма вълна се удари о борда с оглушителен грохот.
— За беда — продължи съдията — Хан далеч не е единственият, върху когото падат подозрения. Вярно е, че само той би могъл да дочуе думите на момичето, но всеки от другите гости е могъл да забележи, че тя ми шепне нещо, и по особеното й поведение — казах ви, че тя дори не гледаше към мене — да направи заключение, че ми предава важно съобщение. И е решил за всеки случай да вземе бързи мерки.