После професорът удари няколко пъти челото си о пода.
Съдията даде знак на писаря. Той прочете записа, направен според показанията на доктор Джан, и последният постави отпечатъка на палеца си върху хартията.
Съдията каза:
— Сега ще изслушам свидетелите на тъжителя и обвиняемия. Нека дойде търговецът Ван Ифан!
Ди огледа изпитателно търговеца. Спомни си, че името му бе споменато по време на кавгата между братята Кан. Ван Ифан беше човек на около четиридесет години, с гладко, безбрадо лице, чиято бледност се подчертаваше от късите, черни мустаци.
Ван Ифан заяви, че преди две години Втората жена на доктор Джан умряла. И тъй като Първата и Третата му жени били умрели още преди това, професорът останал съвсем сам. Тогава той потърсил Ван Ифан и го помолил да му даде дъщеря си за наложница. Ван Ифан възмутено отхвърлил това предложение, направено дори без подходящ посредник. Оттогава доктор Джан, неуспял да задоволи страстта си, започнал да разпространява злонамерени клевети, че Ван Ифан е търговец, който се занимава с тъмни сделки. Като опознал по този начин лошия нрав на професора, Ван Ифан сметнал за свой дълг да предупреди Лиу Фейпо на какво семейство се кани да повери единствената си дъщеря.
Веднага щом Ван Ифан млъкна, доктор Джан извика гневно:
— Умолявам Ваша Милост да не вярва на тази нелепа смесица от истина и лъжа! Вярно е, че често съм се изказвал зле за Ван Ифан. И сега не се колебая да заявя, че този човек е мошеник и измамник. След смъртта на Втората ми жена не аз, а той предложи дъщеря му да ми стане наложница. Каза, че тъй като жена му е починала, не може да се грижи достатъчно добре за дъщеря си. Очевидно искаше да измъкне от мене пари и да ме накара да спра да порицавам съмнителните му търговски сделки. Не той, а аз отхвърлих веднага безсрамното предложение!
Съдията стовари юмрука си върху масата и извика:
— Вие се подигравате с мене, вашия съдия! Явно е, че един от двама ви лъже най-безсрамно! Нека ви бъде ясно, че ще проуча този случай най-подробно и тежко на онзи, който се е опитал да ме измами!
Като подръпваше ядосано брадата си, съдията заповяда на майстор Ван да излезе напред.
Показанията на Ван съвпадаха с тези на Лиу Фейпо, що се отнася до фактите. Но той съвсем не споделяше с такава увереност теорията на Лиу относно престъплението, приписвано на доктор Джан. Каза, че се е съгласил с нея, само за да успокои възбудения Лиу Фейпо, и ще се въздържи да изкаже мнение за онова, което се е случило в действителност през брачната нощ.
После съдията изслуша двамата свидетели на обвиняемия. Първо търговецът на чай Кун потвърди направеното от доктор Джан описание на случая и добави, че професорът е човек със скромни навици и възвишен характер.
Когато на каменните плочи коленичи доктор Хуа, съдията заповяда на началника на страниците да повика съдебния следовател. После се обърна строго към доктор Хуа с думите:
— Вие като професионален лекар трябва да знаете, че при всички случаи на внезапна смърт тялото не бива да се затваря в ковчег, преди всички обстоятелства около смъртта да са били изяснени в съда и преди следователят да е огледал трупа. Действували сте против законите и ще бъдете съответно наказан. А сега в присъствието на следователя опишете състоянието, в което намерихте тялото, и разкажете как стигнахте до заключението си относно причината за настъпването на смъртта!
Доктор Хуа бързо се впусна в подробно описание на симптомите, открити върху тялото на мъртвото момиче. Когато свърши, съдията погледна въпросително към следователя, който каза:
— Почтително уведомявам Ваша Милост, че макар и смърт на девственица при обстоятелства като описаните да се среща много рядко, в медицинските книги наистина са отбелязани няколко такива случая. Няма съмнение, че такъв случай може да завърши със смърт, въпреки че по-често се стига само до по-продължително състояние на безсъзнание. Симптомите, описани от доктор Хуа, във всички подробности отговарят на тези, описани в авторитетните медицински трудове.
Съдията кимна. След като осъди доктор Хуа на тежка глоба, той се обърна към слушателите в залата и каза:
— Възнамерявах тази сутрин да разгледам случая с убийството на куртизанката, но новият случай прави неотложен огледа на мястото на предполагаемото престъпление.
Той удари по масата с чукчето си и закри заседанието.
Глава шеста
В коридора съдията рече на Ма Жун: