— Спомняш ли си дали прозорецът на брачната стая, където си умил тялото, беше отворен?
Слисан, човекът погледна към помощниците си. По-младият веднага отговори:
— Затворен беше, Ваша Милост! Исках да го отворя, защото в стаята беше много горещо, но дъската, с която бе залостен, бе здраво затегната и не можах да я изтегля.
Съдията кимна. После запита отново:
— Докато миеше тялото, забеляза ли някакви следи от насилие — рани, драскотини или синини?
Човекът поклати глава.
— Бях доста озадачен от всичката тази кръв, Ваша Милост, и затова огледах тялото с особено внимание. Но не видях рана, нямаше дори драскотина! Мога да добавя, че момичето беше с доста яко телосложение. Трябва да е било твърде силно за млада дама от неговото съсловие.
— След като умихте тялото и го увихте в покров, веднага ли го поставихте в ковчега? — запита съдията.
— Да, Ваша Милост. Господин Кун ни беше поръчал да донесем временен ковчег, защото по-късно родителите трябваше да решат кога и къде ще бъде погребана мъртвата. Донесохме ковчег от тънки дъски и за много кратко време заковахме капака.
Междувременно следователят бе разгънал пред ковчега дебела тръстикова рогозка. В момента поставяше върху нея и меден леген с топла вода.
Пристигнаха Лиу Фейпо и майстор Ван. След като прие поздравите им, съдията се настани в креслото зад масата. Той чукна три пъти с кокалчетата на пръстите си и каза:
— Това извънредно съдебно заседание се свиква, за да бъдат проверени някои съмнения, възникнали във връзка с начина, по който е починала госпожа Джан Хупяо, по баща Лиу. Ковчегът ще бъде отворен и съдебният следовател ще извърши аутопсия. Тъй като това не е ексхумация, а само продължение на обичайните предварителни обследвания, съгласието на родителите не е необходимо. Но аз помолих Лиу Фейпо, бащата на покойната, както и майстор Ван да присъствуват в качеството си на свидетели. Доктор Джан Вънджан не може да присъствува, тъй като се намира под домашен арест.
По знак на съдията един стражник запали две снопчета благовонни пръчици. Едното постави на края на съдийската маса, а другото — във ваза, която сложи на земята до ковчега. Щом плътният сив дим изпълни помещението с парливата си миризма, съдията заповяда на собственика на погребалната къща да отвори ковчега. Мъжът заби длетото си под капака. Помощниците му започнаха да измъкват пироните. Когато те вдигнаха капака, господарят им отстъпи със сподавен вик. Ужасените му помощници изпуснаха капака, който хлопна на пода.
Съдебният следовател пристъпи към ковчега и погледна в него.
— Случило се е нещо ужасно! — възкликна той.
Съдията стана веднага и изтича при него. Погледна и неволно отстъпи назад.
В ковчега лежеше тялото на напълно облечен мъж. Главата му представляваше буца съсирена кръв.
Глава седма
Те стояха безмълвно край ковчега и гледаха с невярващи очи грозния труп. Челото беше разсечено със страхотен удар. Покрита със засъхнала кръв, главата представляваше отвратителна гледка.
— Къде е дъщеря ми? — изкрещя внезапно Лиу Фейпо. — Искам дъщеря си!
Майстор Ван обви с ръка раменете на съкрушения баща и го отведе встрани. Лиу се разрида безутешно.
Съдията рязко се обърна, върна се при масата, удари върху нея и каза гневно:
— Всички да се върнат по местата си! Ма Жун, иди да претърсиш храма! А ти — обърна се той към собственика на погребалната къща — накарай помощниците си да извадят тялото от ковчега!
Двамата мъже бавно вдигнаха вкочанения труп от ковчега и го поставиха на тръстиковата рогозка. Следователят коленичи край тялото и внимателно свали окървавените дрехи. Сакото и панталоните бяха от груб памук, покрити с несръчни кръпки. Той ги сгъна грижливо и ги прибра накуп край себе си. След това погледна към съдията в очакване.
Ди взе четката за червен туш и написа в горния край на един служебен формуляр: „Лице от мъжки пол с неустановена самоличност.“ После подаде формуляра на писаря.
Следователят потопи една кърпа в медния леген и обърса кръвта от главата. Откри се ужасна, зееща рана. После той уми цялото тяло, като го оглеждаше инч по инч. Най-накрая стана и докладва:
— Тялото е на мъж с добре развита мускулатура, на около петдесетгодишна възраст. Груби ръце с изпочупени нокти, изпъкнали мазоли на десния палец, рядка, къса брада и сиви мустаци, плешива глава. Причина за смъртта: рана в средата на челото, широка един инч и Дълбока два инча, причинена вероятно от голям топор или меч, който се вдига с две ръце.