— Не вярвам — отговори съдията. — Струва ми се, че смъртта й е била тежък удар за майстор Су. Той изглеждаше много влюбен в нея!
— Су само я ухажваше от разстояние, Ваша Милост! — рече девойката с усмивка. — Той идва на гости у дома, откакто се помня. Ужасно е срамежлив и непрекъснато се чувства притеснен от исполинския си ръст и страхотната си сила. Веднъж, без да иска, счупи в юмрука си една от античните чаени чаши на баща ми! Още не е женен. Изпитва смъртен страх от жените! Вижте, майстор Ван, той е съвсем различен! Казват, че много обича да бъде в женска компания. Но стига съм бъбрила! Ваша Милост ще си помисли, че съм страшна клюкарка! Не бива да ви задържам повече!
— Напротив! — каза бързо съдията. — Разговорът ни е много ползотворен. Винаги съм се старал да науча колкото е възможно повече за миналото на всички личности, свързани с някое криминално дело. Още не сме поговорили за Лиу Фейпо. Смятате ли, че той може да ми каже нещо повече за мъртвата куртизанка?
— Едва ли, Ваша Милост. Разбира се, той трябва да я е познавал, защото тя редовно танцуваше на увеселенията. Но господин Лиу е такъв сериозен, скромен човек. Няма никаква склонност към разюздан живот. Преди да започне строежа на лятната си вила тук в Ханюан, той живя в къщата ни около една седмица. Забелязах, че по време на увеселенията седеше с доста отегчен вид. Освен от търговските си сделки се интересува само от стари книги и ръкописи. Казват, че има чудесна колекция в столичната си резиденция. А, обичаше, разбира се, и дъщеря си! Лицето му грейваше, когато баща ми го запитваше за нея. Виждате ли, това, че баща ми също има само мене, ги свързваше. Смъртта на Лунна фея беше съкрушителен удар за горкия господин Лиу. Баща ми казва, че той коренно се е променил…
Тя отиде при лампата и доля масло от глинената делва, оставена на пода. Съдията гледаше замислено нежния й профил и грациозните движения на слабите й ръце. Очевидно, тя беше много привързана към баща си, но Хан навярно бе взел всички предпазни мерки, за да скрие от нея злата си природа. След разказа му, Ди го подозираше в убийство и в хитър опит да сплаши него, имперския съдия. Той потисна една тъжна въздишка и запита:
— За да завършим списъка, познавате ли стария съветник Лян или племенника му?
Внезапно лицето на Върбов пух поруменя:
— Не — отговори бързо тя. — Баща ми направи на съветника посещение на добра воля, но той никога не е идвал у дома. Разбира се, не беше длъжен — такъв високопоставен сановник…
— Казаха ми — отбеляза съдията, — че племенникът му е разпуснат младеж.
— Това е долна клевета! — възкликна гневно Върбов пух. — Лян Фън е много сериозен младеж. Той редовно работи в библиотеката на храма.
Ди я погледна изпитателно.
— Откъде знаете? — бързо попита той.
— О — каза девойката, — понякога отивам с баща си на разходка в градината на храма и там срещам господин Лян.
Съдията кимна.
— Е, госпожице Хан — каза той, — много съм ви благодарен за полезните сведения. — Той се обърна към вратата, но Върбов пух бързо пристъпи към него и каза кротко:
— Надявам се, че Ваша Милост ще открие ужасните хора, които постъпиха така зле с баща ми. Не ми се вярва да е било шега. Татко е малко сух и сдържан, Ваша Милост, но в действителност е толкова добър човек! Никога не мисли зло на другите! Толкова се безпокоя за него! Сигурно има някой неприятел, без сам да подозира това. Те искат да му навредят, Ваша Милост!
— Можете да бъдете уверена, че цялото ми внимание е насочено към този въпрос — каза съдията.
Върбов пух го погледна с благодарност и каза:
— Искам да подаря на Ваша Милост малък спомен от посещението му в параклиса на Отшелника Хан. Но не казвайте на баща ми, защото тези неща могат да бъдат притежание само на членове от нашето семейство.
Тя бързо отиде при олтара и взе един хартиен свитък от нишата зад него. Отдели един лист и го поднесе на съдията с дълбок поклон. Беше старателно изработено копие от надписа пред олтара.
Съдията сгъна листа и го сложи в ръкава си. После каза тържествено:
— Безкрайно съм поласкан от този подарък!
Той забеляза със задоволство, че тя все още носеше двете рози, които много й отиваха. Момичето го преведе до главната порта през един дълъг извит коридор и отключи тежката врата. Съдията се поклони мълчаливо и излезе на пустата улица.
Глава единадесета