Ди замислено подръпна мустака си.
— В такъв случай, Ваша Милост — продължи Хун, — мисля, че трябва да приемем възможността историята на Хан да е вярна. Някой от слугите може да е дочул какво е казала танцьорката, но погрешно да е помислил, че думите са били предназначени за Хан. Бадемов цвят е стояла между вас двамата, а човекът отзад не би могъл да види, че Хан дреме. Този слуга трябва да е бил някой от съучастниците на мъжа, подготвящ престъпния заговор, за който е споменала танцьорката. Главатарят е бил предупреден и е убил девойката. След това убиецът е искал да бъде сигурен, че Хан няма да съобщи за предупреждението на Ваша Милост, и затова го е отвлякъл и сплашил.
— Имаш пълно право, Хун! — каза съдията. После бързо добави: — Не, почакай! Слугата не би могъл да се заблуди. Спомням си ясно, че Бадемов цвят ме нарече „Ваша Милост“.
— Може да не е чул всичко, което е казала тя — отбеляза Хун. — Сигурно веднага след като е чул първите й думи, е побързал да се отдалечи. Например, не е чул въпроса й за шаха, защото похитителят на Хан не го е цитирал.
Съдията не отговори. Той внезапно почувствува, че го обзема силна тревога. Ако историята, разказана от Хан, беше вярна, това би означавало, че „Белият лотос“ наистина се възражда! Дори и най-закоравелият престъпник не би се осмелил да назове това страшно име без основателен повод. Значи куртизанката бе разкрила престъпен заговор срещу императорския двор! За Бога, това беше повече от обикновено убийство! Това беше широко организиран заговор, който засягаше сигурността на държавата! С голямо усилие съдията се овладя и каза тихо:
— Единственият човек, който би могъл да ни каже дали някой е стоял зад мене, е Анемония. Ма Жун, след като арестуваш Мао Лу, можеш, за награда, да идеш в Квартала на върбите и да си поприказваш с Анемония. Накарай я да ти разкаже с подробности как е забелязала, че Хан заспива, как е отишла да му донесе бокал с вино, всичко! И между другото, попитай я, уж нехайно, кой е стоял зад нас през това време. Направи всичко, каквото можеш!
— Разбира се, Ваша Милост! — каза щастливо Ма Жун. — Най-добре е да тръгна още сега, преди Мао Лу да е напуснал бърлогата си.
На вратата той едва не се сблъска със старши писаря, който влезе с наръч дела. Писарят постави товара си на писалището, Хун и Цяо Тай придърпаха столовете си по-близо и започнаха да разпределят книжата. После помогнаха на съдията да ги прегледа. Това бяха безброй административни въпроси, които чакаха решение. Денят бе доста напреднал, когато съдията затвори последното дело. Той се облегна назад в креслото и изчака Хун да му налее чаша чай. После заговори:
— Не мога да избия от главата си мисълта за това отвличане. Независимо от сведенията, които Ма Жун ще успее да събере от Анемония, ние имаме и други начини да проверим разказа на Хан. Иди в архивата, Хун, и ми донеси една хубава карта на околията!
Хун се върна с дебел свитък под мишницата. Цяо Тай му помогна да го разгъне на писалището. Това беше подробна, илюстрована карта на околията Ханюан, изпълнена в няколко цвята. Известно време съдията я разглежда внимателно, после посочи с показалеца си и каза:
— Вижте! Тук е будисткият храм, откъдето Хан уж е отвлечен. Той каза, че са го носили в източна посока. Това изглежда вероятно: може първо да се измине тази водоравна отсечка, представляваща квартала с вилите в горния край на града, а след това по склона на планината да се слезе в равнината. Ако Хан казва истината, това е единственият път, по който биха могли да минат. Защото, ако бяха тръгнали надолу към града, той несъмнено е щял да усети слизането по стръмните стъпала, а ако бяха тръгнали на север или на запад, са щели да навлязат още по-навътре в планината. Но той твърди, че след като са слезли по някакъв склон, са изминали последните три-четвърти от пътя по равно място. Може би става въпрос за този път тук, който пресича оризовите поля в източната половина на околията ни, чак до военния пост на моста над реката, която разделя Ханюан от съседната околия Дзянбей. Ако градът ни беше заобиколен със стена като другите градове, задачата щеше да бъде решена много бързо. Един разпит на пазачите на източната порта щеше да бъде достатъчен! Както и да е, ще се оправим и така! Хан е бил пренесен от града до онази тайнствена къща и обратно за една вечер. Разговорът не е бил дълъг, така че няма да сгрешим много, ако приемем, че цялото пътешествие е продължило около час. Как мислиш, Цяо Тай, ако един паланкин тръгне от града, докъде може да стигне по този път за един час?