Цяо Тай се наведе над картата и каза:
— Вечер е по-хладно. Носачите биха могли да поддържат бърза стъпка. Мисля, че биха успели да стигнат дотук, Ваша Милост.
Той очерта с пръст кръгче около едно село в равнината.
— Много добре! — каза съдията. — Ако Хан не лъже, нейде на това място трябва да намерим извънградска къща, построена вероятно на леко възвишение, защото той спомена, че до вратата се стига по няколко стъпала.
Вратата се отвори и влезе Ма Жун. Той поздрави съдията с посърнал вид. Отпусна се тежко върху една табуретка и изсумтя:
Днес всичко върви наопаки, казвам ви!
— Личи си, написано е на лицето ти! — отбеляза съдията. — Какво се е случило?
— Ами — започна Ма Жун — отивам първо до рибния пазар. Налага ми се сто пъти да питам, докато през лабиринта от вонящи улички успявам да открия гостилницата „Червеният шаран“. Гостилница ли? Нищо и никаква дупка в стената! Старият никаквец дреме в един ъгъл. Връчвам му двата сребърника и му обяснявам защо. И какво, той остава доволен? Нищо подобно! Дъртакът мисли, че искам да му изиграя мръсен номер! Налага се да му покажа документите си, но дори и тогава той започва да хапе среброто, за да провери дали не е фалшиво, и едва не счупва гнилите си зъби! Е, накрая прибира парите. Чак тогава ми казва, че Мао Лу се е настанил с момичето си в един близък бордей. Зарязвам сивобрадия, а той още си мисли, че нещо съм го изиграл! И така, отивам до бордея. Боже, каква мръсна дупка, натъпкана с хамали и носачи на столове-носилки! Единственото нещо, което научавам от вещицата, съдържателка на бордея, е, че рано тази сутрин Мао Лу, момичето му и едноокият му приятел са заминали за Дзянбей. И толкова!… После отивам в Квартала на върбите и какъвто съм си глупав, смятам, че там ще се развеселя! Ами Анемония е още махмурлия и в отвратително настроение. Е, успявам да изкопча от нея, че може би някой е стоял зад Ваша Милост. Но дали е бил слуга или Първият министър на империята, това глупавата фуста не е в състояние да каже! Е, това е всичко!
— Помислих си, че може да си поговорил още веднъж с онази твоя приятелка за убитата танцьорка — забеляза Ди.
Ма Жун хвърли към съдията смутен поглед.
— Онази моя приятелка — измърмори мрачно той — беше по-махмурлия и от Анемония!
— Е, слънцето не грее всеки ден, Ма Жун! — каза съдията, а в очите му проблеснаха закачливи искрици. — Внимавай сега — ще направим оглед на източната част на околията и ще се опитаме да намерим къщата, за която ми разказа Хан. Ако не успеем, поне ще знаем, че Хан ме е излъгал, а пък и ще имаме възможност да разгледаме този район. Той е житницата на околията, а аз още не съм намерил време да го посетя. Ще идем до източната граница на околията и ще прекараме нощта там в някое село. Така поне ще добием впечатления от земите извън града и ще освежим мухлясалите си мозъци! Иди, избери три хубави коня, Ма Жун, и предай, че днешните заседания на трибунала се отлагат. И без това не мога да съобщя на гражданите нищо ново около нашите две дела!
Ма Жун напусна стаята заедно с Цяо Тай. Духът му отчасти се бе възвърнал. Съдията каза на Хун:
— Дългата езда през напечената равнина ще бъде много уморителна за тебе, инспекторе. По-добре остани тук и прегледай архивата. Отдели всички документи, които имат отношение към майсторите Ван и Су. След като обядваш, иди в квартала, където живее Ван Ифан. Той е замесен в делото „Лиу срещу Джан“, както и в случая с разточителния съветник. Вижда ми се странно това, че една заможна и изтъкната личност като Лиу Фейпо покровителствува такъв съмнителен търговец. Провери специално историята с тази негова дъщеря, Хун!
Съдията поглади брадата си и продължи:
— Безпокоя се за съветника Лян, Хун! Тъй като племенникът му ме осведоми за неговото състояние, занапред семейството му ще ми търси отговорност и ще очаква да взема необходимите мерки, за да попреча на стария господин да разпилее цялото си състояние. Но аз не мога да предприема нищо, преди да съм се уверил, че не е самият племенник този, който краде парите на своя работодател, и че младежът не е замесен в убийството на танцьорката.
— Да посетя ли младия човек днес следобед, Ваша Милост? — запита Хун. — Бих могъл заедно с него да прегледам всички сметки и да се опитам да разбера каква роля играе Ван Ифан в цялата история.
— Чудесно предложение! — каза съдията. Той взе четката и написа кратко препоръчително писмо на Хун, адресирано до Лян Фън. После избра къс хартия и нахвърля върху нея няколко реда. Като притискаше отгоре й големия червен печат на трибунала, той каза: