— Това е брат Тао — каза дебелият без особен ентусиазъм. — Хайде, стига си висял там! Влизай! Още е рано за игра, но скоро ще надойдат хора.
— Не — каза Тао Ган, — сега много бързам. Надникнах само да видя дали дърводелецът Мао Юан не е тук. Искам да си прибера парите, които ми дължи.
Двамата мъже избухнаха в смях.
— В такъв случай — изкикоти се дебелият — ще трябва да биеш дълъг път, братко! Ще трябва да идеш чак на оня свят! Не знаеш ли, че старикът Мао е мъртъв?
Тао Ган изруга и седна в един разнебитен бамбуков стол.
— Така е, като нямам късмет! — рече ядосано той. — Точно сега, когато ми трябват пари! Какво се е случило с мръсника?
— Вече целият град знае — отбеляза кривогледият. — Намерили са го в будисткия храм с такава дупка на челото, в която можеш да си пъхнеш юмрука.
— Кой го е убил? — попита Тао Ган. — Бих могъл да намеря убиеца и да го изнудя да ми върне парите, при това с малка добавка за късмет!
Дебелият сбута с лакът съседа си. Двамата отново се разсмяха.
— Какво смешно има? — попита ядосано Тао Ган.
— Смешното, приятелю — отговори съдържателят, — е, че в това убийство вероятно е замесен Мао Лу. Ха сега, братко Тао, иди на Острова на трите дъба, за да го изнудиш!
Кривогледият се запревива от смях.
— Пак го хвана натясно, шефе! — извика той с кикот.
— Говорите глупости! — възкликна Тао Ган. — Мао Лу е собственият братовчед на дърводелеца!
Дебелият се изплю на пода.
— Слушай, братко Тао — рече той, — слушай внимателно, пък току-виж, си разбрал нещо дори и ти. Преди три дни, късно следобед, Мао Юан пристига тук. Току-що са му платили за работата и в ръкава му има пари. Намира добра компания. Късметът му работи и спечелва хубава сума. И кой пристига тогава? Братовчед му. Вярно е, че напоследък Мао Юан не припадаше от любов по тоя свой братовчед, но сега, с виното в търбуха и парите в ръкава, той го посреща, както се посреща брат след дълга раздяла. Двамата изпиват четири гърнета от най-доброто вино. После Мао Лу поканва братовчед си да похапнат някъде навън. Тогава ги видяхме за последен път. Разбираш ме, нали? Не искам да кажа нищо лошо за Мао Лу. Само изброявам фактите!
Тао Ган кимна с разбиране.
— Така е, като нямам късмет! — каза той унило. — Е, да си вървя по пътя!
Течно когато се надигаше да си тръгне, вратата се отвори и влезе един здравеняк, облечен в парцалив монашески халат. Тао Ган побърза да седне отново.
— Ха, ето го и монаха! — възкликна съдържателят. Човекът, когото нарекоха така, изсумтя и седна.
Съдържателят побутна към него чаша чай. Монахът плю на пода.
— Нямаш ли да ми предложиш нещо по-добро от тая помия? — грубо попита той.
Дебелият вдигна дясната си ръка и потри палеца и показалеца си. Монахът поклати глава.
— Няма го майстора! — кисело рече той. — Почакай да пребия от бой оня хлапак, тогава ще ти покажа богатство!
Съдържателят сви рамене и каза о безразличие:
— Засега ще пиеш чай!
— Струва ми се, че съм те срещал някъде — намеси се в разговора Тао Ган. — Не се ли видяхме пред будисткия храм?
Новодошлият го изгледа подозрително.
— Кое е това бостанско плашило? — попита той.
— О, това е брат Тао — отвърна съдържателят. — Добър момък, но не особено умен. А ти какво си правил в храма? Да не би наистина да си намислил да ставаш духовник?
Кривогледият се изсмя шумно. Монахът му кресна: „Стига с твоето глупаво кикотене!“, но съдържателят го изгледа остро и той продължи с по-спокоен глас:
— Е, сега съм ядосан, пък и няма защо да крия… Оня ден срещам онова приятелче, Мао Лу, при… къде беше? А, да… някъде близо до рибния пазар. Вижда се, че ръкавът му е натежал от пари! „Къде е дървото на съкровищата, братко?“ — питам го като приятел. „Там, откъдето съм взел това, има още много — казва ми той, — ти само иди да погледнеш в будисткия храм!“ И аз отивам там…