Монахът изгълта чая, направи гримаса на отвращение и продължи:
— И какво, мислите, намирам там? Един стар дърдорко, по-беден и от мене, и един ковчег!
Дебелият съдържател избухна в смях. Очите на монаха засвяткаха от ярост, но той не посмя да го наругае.
— Добре, добре! — каза съдържателят. — В такъв случай ще е най-умно да идеш до Острова на трите дъба заедно с брат Тао — той също иска да си поговори с Мао Лу!
— Значи оня е изиграл и тебе? — запита монахът малко по-жизнерадостно.
Тао Ган изруга в знак на съгласие.
— Много ми се иска да издоя оня хлапак, за когото говореше — сухо каза той. — Това ще бъде малко по-лесно, отколкото да се разправям с Мао Лу.
— Така си мислиш, братко! — кисело рече монахът. — Срещам го посред нощ, а той тича, като че ли самият Владетел на ада го гони по петите. Сграбчвам го за врата и го питам накъде тича, а той ми казва: „Остави ме!“ Виждам, че е богаташче, от ония, слаботелесните, дето ядат със сребърни пръчици. Разбирам, че е извършил нещо, което не е трябвало да върши. И така, тупвам го по главата, мятам го на рамо и го отнасям чак до дома…
Монахът шумно прочисти гърлото си и се изплю в ъгъла. Посегна за чайника, но размисли и продължи:
— Ама представете си, младежът отказва да ми каже каквото и да било! След всичкия труд, който си направих заради него! Такъв удобен случай за изнудване, а той не иска да говори!… При това съвсем не поради липса на убеждаване от моя страна! — добави той с коравосърдечна усмивка.
Тао Ган стана.
— Е — рече той с въздишка на примирение, — винаги е така с такива като нас, монахо! Само лош късмет и нищо друго! Ако бях здравеняк като тебе, довечера щях да припечеля тридесет сребърника. Както и да е, желая ти успех! — И той тръгна към вратата.
— Хей! — извика монахът. — Защо се разбърза? Тридесет сребърника ли казваш?
— Това не те засяга! — озъби му се Тао Ган и отвори вратата.
Монахът скочи, сграбчи го за яката и го върна обратно.
— Прибери си ръцете, монахо! — остро каза съдържателят. После се обърна към Тао Ган: — Защо не бъдеш по-разумен, братко Тао? Ако не можеш да свършиш тая работа сам, остави я на монаха и прибери една част от парите като посредник!
— Разбира се, че помислих и за това — каза сопнато Тао Ган. — Но както знаете, тук аз съм нов и не схванах точно името на мястото, където те се събират. Тъй като казаха, че им е нужен здравеняк, който умее да се бие, не ги разпитвах повече.
— Глупав кучи син! — възкликна монахът. — Тридесет сребърника! Помъчи се да си спомниш, мръснико!
Тао Ган сбърчи вежди. После вдигна рамене.
— Няма смисъл… Спомням си само, че споменаха думата „шаран“ или нещо подобно.
— Кръчмата „Червеният шаран“! — възкликнаха едновременно монахът и съдържателят.
— Точно така беше! — каза Тао Ган. — Но не зная къде е тази кръчма.
Монахът стана и хвана Тао Ган за ръката.
— Тръгвай с мене, братко! — каза той. — Аз зная къде се намира това място!
Тао Ган издърпа ръката си. После я протегна с дланта нагоре.
— Пет процента от спечеленото! — дрезгаво рече монахът.
Тао Ган тръгна към вратата.
— Петнадесет или нищо! — каза той през рамо.
— Седем за тебе и три за мене! — намеси се съдържателят. — Значи, разбрахме се. Отиваш там с монаха, братко Тао, и им казваш, че аз лично гарантирам, че той си разбира от работата. Хайде, тръгвайте!
Тао Ган и монахът излязоха и се запътиха към бедняшкия квартал на изток от рибния пазар. Монахът заведе Тао Ган в една зловонна, тясна странична улица и посочи вратата на разнебитена дървена барака.
— Ти влез пръв! — дрезгаво прошепна той.
Тао Ган отвори вратата. Погледна и въздъхна с облекчение. Ма Жун беше все още там, седнал в един ъгъл с предводителя на просяците. Освен тях в мизерно обзаведената стая нямаше никой.
— Здравей, братко! — поздрави сърдечно Тао Ган. — Водя ти точно такъв човек, какъвто е нужен на твоя началник.
Монахът се поклони с угодническа усмивка. Ма Жун стана и тръгна към него. Изгледа го от главата до петите и запита:
— За какво ли му е на моя началник тоя грозен песоглавец?
— Той знае твърде много за убийството в будисткия храм! — бързо рече Тао Ган.
Монахът отстъпи назад, но не достатъчно бързо. Преди да успее да вдигне ръце, Ма Жун му нанесе прав удар в сърдечната област и го просна по гръб през една малка маса. Но монахът бе изпадал в такива положения и преди. Той не направи опит да се изправи, а със светкавична бързина измъкна камата си и я хвърли към гърлото на Ма Жун. Ма Жун се наведе и камата се заби с тъп звук в касата на вратата. После той сграбчи малката маса и я стовари върху полувдигнатата глава на монаха, която се удари в пода. Нещастникът не мръдна повече.