Ма Жун развърза тънката верига, която носеше навита на кръста си. Обърна монаха с очи към пода и здраво върза ръцете му зад гърба.
Тао Ган рече възбудено:
— Той знае за Мао Юан и братовчед му повече, отколкото би признал, а освен това е и член на банда, която се занимава с отвличания.
Върху лицето на Ма Жун се появи широка усмивка.
— Хубава работа си свършил! — одобрително каза той. — Но как успя да доведеш мошеника тук? Мислех, че не знаеш тази кръчма…
— О — каза самодоволно Тао Ган, — разказах му една измислица и той сам ме доведе.
Ма Жун го изгледа косо.
— Имаш доста безобиден вид — каза замислено той, — но май си хитър за трима!
Без да обърне внимание на тази забележка, Тао Ган продължи:
— Неотдавна той е отвлякъл един младеж от добро семейство. Може би мръсникът е член на същата банда, за която съобщи Хан Юнхан! Да го накараме да ни отведе до убежището им! Тогава ще можем да докладваме на негова милост нещо интересно.
Ма Жун кимна. Той вдигна на крака припадналия мъж и го хвърли на един стол до стената. После викна на сивобрадия да донесе тамян. Старецът незабавно изчезна в задната стая и се върна с две горящи пръчки тамян, които излъчваха силна, остра миризма. Ма Жун изправи главата на монаха и доближи до носа му запалените пръчки. Скоро мъжът започна силно да кашля и киха. След това погледна към Ма Жун със зачервените си очи.
— Искаме да видим бърлогата ви, кучешка муцуно! — каза Ма Жун. — Говори! Как да стигнем до нея?
— Добре ще си изпатите, когато шефът разбере това! — каза монахът с пресипнал глас. — Ще ви изтръгне червата!
— Ти за нас не се грижи! — рече безгрижно Ма Жун. — Хайде, отговори на въпроса ми!
Той приближи горящите пръчки до бузата на монаха, който ги изгледа с ужас, и бързо замърмори някакви обяснения. Трябвало да се излезе от града по една пътека, която започвала някъде зад будисткия храм…
— Достатъчно! — прекъсна го Ма Жун. — Останалото ще ни покажеш сам на място!
Той каза на сивобрадия да донесе едно старо одеяло я да повика двама хамали с носилка.
С помощта на Тао Ган Ма Жун уви монаха от главата до петите в одеялото. Монахът се развика, че му било много топло, но Тао Ган го срита в ребрата и рече:
— Не се ли сещаш, че имаш температура, мръснико?
Натовариха монаха на носилката и потеглиха.
— По-внимателно, песоглавци! — развика се той.
Ма Жун изръмжа на носачите:
— Бъдете внимателни! Приятелят ми е тежко болен!
Щом стигнаха до боровата горичка зад будисткия храм, Ма Жун им каза да оставят носилката на земята и им плати. Изчака ги да си отидат и освободи монаха от одеялото. Тао Ган извади от ръкава си ивица пластир и залепи устата на монаха.
— Когато наближим мястото, спри и ни го посочи! — нареди му той.
Монахът с мъка се изправи на крака.
— Тези разбойници — обясни Тао Ган — имат специални свирки и други сигнали за тревога.
Ма Жун кимна и поощри монаха да действува бързо е добре прицелен ритник.
Монахът ги поведе по една пътека нагоре в планината. След известно време изостави пътеката и започна да си проправя път през гъстата гора. После спря и посочи с глава към една стръмна скала, която се виждаше през дърветата на неголямо разстояние пред тях. Тао Ган свали пластира от устата му и каза ядосано:
— Ние не сме любители на природата! Трябва ни къщата!
— Нямам къща — унило каза монахът. — Живея ей там, в една пещера.
— Пещера ли? — извика гневно Ма Жун. — Да не мислиш, че можеш да ни баламосваш! Заведи ни в свърталището на твоята банда или ще те удуша! — И сграбчи монаха за гърлото.
— Кълна ви се! — изхърка монахът. — Единствената банда, в която участвувам, е тази на комарджиите. Откакто съм дошъл на това проклето място, живея сам в една пещера.
Ма Жун — го пусна. Извади камата, която монахът бе хвърлил към него, погледна затворнически към Тао Ган и попита:
— Да го поокастрим ли?
Тао Ган вдигна рамене.
— Защо не? Но нека първо погледнем тази пещера! — рече той.
С треперещи крака монахът ги заведе до скалата. Настъпи храстите и зад тях се откри тъмен процеп, висок горе-долу колкото един човешки бой.
Тао Ган легна по корем и пропълзя вътре, стиснал между зъбите си тънък нож със зловещо острие. След малко се върна, вече изправен.
— Няма никой освен един разциврен хлапак! — разочаровано съобщи той.
Тао Ган влезе отново, а Ма Жун го последва, като влачеше зад себе си монаха. След като изминаха десетина-дванадесет крачки в тъмния проход, се озоваха в широка пещера, осветена от една пукнатина на тавана. Вдясно имаше грубо сковано дървено легло и смачкана кожена кутия. От другата страна, на пода, лежеше един младеж само с парче плат, увито около бедрата. Ръцете и краката му бяха вързани с въже.