— Пуснете ме, моля ви се, пуснете ме! — изхленчи той.
Тао Ган преряза въжетата. С голям труд младежът успя да се надигне и да седне. Видяха, че гърбът му бе изранен от бой.
— Кой те е бил? — сърдито попита Ма Жун. Младежът мълчаливо посочи към монаха. Ма Жун бавно се обърна към него и той веднага падна на колене.
— Моля ви се, недейте, Ваше Превъзходителство! — проплака той. — Този мръсник лъже!
Ма Жун го изгледа с презрение и каза студено:
— Ще те запазя за началника на стражниците, той ще се занимае с тебе с голямо удоволствие!
Тао Ган бе помогнал на момъка да седне на леглото. Той изглеждаше на около двадесет години. Главата му беше грубо обръсната, а лицето му бе сгърчено от болка. Но от пръв поглед личеше, че е образован човек от добро семейство.
— Кой си ти и как си изпаднал в това положение? — полюбопитствува Тао Ган.
— Този човек ме отвлече! Моля ви се, отведете ме оттук!
— Ще направим повече от това! — каза Ма Жун. — Ще те заведем при негово превъзходителство съдията!
— Не! — извика младежът, — Пуснете ме да си вървя!
Той се опита да стане.
— Я виж ти! — каза бавно Ма Жун. — Значи, ето каква била работата! Ще дойдеш с нас в трибунала, млади приятелю!
После Ма Жун викна на монаха:
— Ей, ти, щом не се числиш дори и към банда, която се занимава с отвличания, хич не ме е грижа кой ще ни види. Този път няма да те повиваме и да те носим!
Той вдигна едва протестиращия младеж от леглото и го постави с разкрачени крака върху шията на монаха. После наметна върху раменете му старо одеяло, взе от ъгъла една окървавена върбова пръчка и удари монаха през прасците.
Глава четиринадесета
Късно сутринта, малко преди времето за обяд, съдията Ди проведе заседание на трибунала. Съдебната зала беше претъпкана. Гражданите на Ханюан мислеха, че свикването на съдебно заседание в такъв необичаен час може да означава само, че са разкрити нови важни факти, свързани с двата сензационни случая в града им. За тяхно разочарование обаче съдията премина направо към разглеждане на делото, което бе проучвал тази сутрин заедно с инспектора Хун и Цяо Тай, а именно — свадата между рибарите и управата на рибния пазар относно начините за определяне на цените. Съдията накара представителите на двете страни да изложат своите доводи още веднъж и предложи компромисно решение, което след известни спорове бе прието. Тъкмо се канеше да започне обсъждането на един въпрос, свързан с данъците, когато отвън се чуха шумни викове. Ма Жун и Тао Ган влязоха в съдебната зала — всеки влачеше по един пленник. Следваше ги гъста тълпа, която се бе насъбрала по пътя им. Слушателите в залата се нахвърлиха върху новодошлите и ги отрупаха с въпроси. Настана пълно объркване.
Съдията удари три пъти с чукчето си по масата.
— Тишина и ред! — кресна той с гръмотевичен глас. — Ако чуя още една дума, ще опразня залата!
Всички се смълчаха. Никой не искаше да пропусне разпита на двамата арестувани, които паднаха на колене пред подиума.
Съдията изгледа пленниците с безизразно лице. Но зад тази маска съвсем не се криеше спокойствие, защото Ди веднага бе разпознал младежа.
Ма Жун докладва как той и Тао Ган са арестували двамата мъже. Съдията го изслуша, като бавно поглаждаше брадата си. После се обърна към младежа:
— Кажи името и професията си!
— Вашият нищожен слуга — отговори младият човек с тих глас — почтително ви уведомява, че името му е Джан Хупяо, студент по литература.
Откъм залата долетяха възгласи на изумление. Съдията гневно вдигна глава и удари с чукчето си по масата.
— Това е последното ми предупреждение! — извика той. После отново се обърна към младежа: — В трибунала бе съобщено, че студентът Джан се е удавил в езерото преди четири дни!
— Ваша Милост — каза младежът с треперещ глас, — нямам думи да изкажа своето съжаление, че поради глупостта си съм създал такова погрешно впечатление. Напълно разбирам, че постъпих крайно прибързано и проявих осъдителна липса на решителност. Мога да се надявам само, че Ваша Милост, като вземе предвид особените обстоятелства, ще бъде така добър да погледне на моя случай снизходително.
Тук той млъкна. В съдебната зала се възцари дълбока тишина. След малко младежът продължи: