Гласът му стана несигурен. Той се олюля и падна в несвяст на пода, напълно изтощен.
Съдията нареди на Хун да се разпореди да го отнесат в личния му кабинет.
— Кажи на съдебния лекар — добави той — да свести този нещастен младеж и да превърже раните му! После му дай успокоително, чист халат и шапка. Съобщи ми веднага, щом дойде в съзнание. Искам да му задам един въпрос, преди да го пратим вкъщи.
Ди се наведе напред и хладно попита монаха:
— Какво ще кажеш в своя защита?
До този момент в своя авантюристичен живот монахът все беше успявал по един или друг начин да се измъкне от правосъдието. Поради това не му бяха известни жестоките закони на трибунала и драстичните средства, които се използуваха, за да се спазват тези закони. По време на заключителната част от показанията на студента той замърмори ядосано, но злобните ритници на началника на стражниците го накараха да млъкне. Сега монахът заговори с нахален тон:
— Аз, монахът, протестирам против…
Съдията направи знак на началника на стражниците.
Той удари монаха през лицето с тежката дръжка на бича си и изсъска:
— Говори почтително с негово превъзходителство съдията!
Посинял от гняв, монахът се надигна, за да нападне началника на стражниците. Но стражниците бяха напълно готови за такъв развой на събитията. Те моментално се нахвърлиха върху обвиняемия с тоягите си.
— Докладвай ми, когато този човек се научи да говори както подобава! — обърна се съдията към началника на стражниците. После се зае да подрежда книжата пред себе си.
След известно време плискането по каменните плочи на пода показа, че стражниците свестяват монаха, като изливат върху него ведра с вода. Малко след това техният началник докладва, че разпитът може да продължи.
Ди погледна над масата. От многобройните рани по главата на монаха течеше кръв, лявото му око бе затворено. Дясното замаяно гледаше към съдията.
— Казаха ми — рече Ди, — че си говорил с няколко комарджии за срещата си с някакъв човек, наречен Мао Лу. Сега искам да чуя истината, цялата истина! Хайде, говори!
Монахът изплю кръвта от устата си на пода, след това започна с натежал език:
— Онзи ден, след първата нощна стража, реших да сляза до града и да се поразтъпча. Тъкмо идвам по пътеката зад будисткия храм, и виждам някакъв човек да копае дупка под едно дърво. Луната изгрявай разпознавам Мао Лу. Той бърза много, използува брадвата си като мотика. Хрумва ми, че брат Мао пак е замислил някой мръсен номер. Готов съм по всяко време да изляза срещу него с голи ръце или с нож, но брадвата не ми харесва. Затова оставам на мястото си. И така, той издълбава дупката. После хвърля в нея брадвата си и една дървена кутия. Когато започва да ги зарива, като избутва земята с голи ръце, аз излизам и питам шеговито: „Братко Мао, мога ли да ти помогна?“ А той казва само: „Късно дойде, монахо!“ Тогава аз казвам: „Какво заравяш там?“ Той отговаря: „Само няколко стари инструмента. Но ей там в храма има нещо по-интересно.“ Той разклаща ръкава си и се чува как в него дрънчат много пари. „Защо не дадеш малко на бедния човек?“ — питам аз. Той ме изглежда от горе до долу и вика: „Тази нощ ти работи късметът, монахо! Хората там ме видяха да бягам с част от плячката и хукнаха след мен, но аз им се изплъзнах в гората. Сега в храма е останал само един човек. Отивай бързо там и задигни каквото можеш, преди да са се върнали другите. Аз взех толкова, колкото можех да нося!“ И си отиде.
Монахът облиза подутите си устни. По знак на съдията началникът на стражниците му даде чаша горчив чай. Той я изпразни на един дъх, плю и продължи:
— Започнах да ровя под дървото просто за да се уверя, че там няма нищо, за което да е забравил да ми каже. Но поне тоя път не ме беше излъгал. Намерих само дървена кутия със стари дърводелски сечива. И така, отидох в храма. Разбира се, останах измамен! Намерих само един стар плешивец, който хъркаше в празната си килия, и един ковчег в пустата зала! Разбрах, че кучият син ме е излъгал, за да се отърве от мене. Това е всичко, господин съдия. Ако искате да научите повече, само хванете този мръсник Мао и разпитайте него!
Съдията поглади дългите си бакенбарди и запита строго:
— Признаваш ли, че си отвлякъл и изтезавал този младеж?