— Надявам се — каза той, — че ще мога да ви бъда полезен. В момента господарят ми си почива в градината, не бива да го безпокоя.
— Имаме строга заповед да говорим лично с господин Лиу — каза Хун. — Най-добре иди да го събудиш!
— Невъзможно! — възкликна ужасено икономът. — Това ще ми струва службата!
— Тогава просто ни заведи при него — каза сухо Тао Ган. — Ние сами ще го събудим! Хайде, мърдай, приятелю! Не ни пречи да изпълним служебните си задължения!
Икономът се обърна. Сивата му козя брадичка потреперваше от гняв. Той пресече просторния преден двор, застлан с цветни плочки. Хун и Тао Ган го следваха по петите. Минаха по четири извити коридора и стигнаха до един вътрешен двор. По краищата на широка мраморна тераса бяха наредени порцеланови саксии с редки цветя. Отвъд нея се виждаше изискано подредена градина, в средата на която имаше езеро с лотоси. Като заобиколи езерото, икономът ги заведе до един изкуствен алпинеум в дъното на градината, издигнат от големи каменни блокове с интересни цветове и форми. Блоковете бяха споени с цимент. До алпинеума се виждаше беседка от преплетени бамбукови пръчки, обрасли с гъст бръшлян. Икономът посочи към беседката и каза кисело:
— Ще намерите господаря ми там. Аз ще ви почакам на това място.
Хун повдигна завесата от зелени листа. В прохладната беседка той видя малка маса за чай и шезлонг от палмово дърво. В шезлонга нямаше никой.
Двамата мъже бързо се върнаха при иконома. Хун му каза грубо:
— Не се опитвай да ни разиграваш! Лиу го няма тук!
Икономът го погледна ужасено. Помисли малко и каза:
— Може да е отишъл в библиотеката си.
— Тогава ще последваме примера му! — каза Тао Ган. — Заведи ни там!
Икономът отново ги поведе по един дълъг коридор. Спря пред врата от черен абанос, обкована с изкусна плетеница от железни цветя. Почука няколко пъти, но никой не отговори. Бутна вратата, но тя бе заключена.
— Дръпни се! — каза нетърпеливо Тао Ган. Той извади малка връзка с железни инструменти от широкия си ръкав и се зае с ключалката. Скоро се чу щракване. Той бутна вратата и тя се отвори. Видяха просторна, разкошно обзаведена библиотека. Тежките столове и маси и високите шкафове за книги бяха изработени изцяло от абанос, украсен с майсторска дърворезба. Но в стаята нямаше никой.
Тао Ган отиде направо при писалището. Всичките му чекмеджета бяха извадени. Дебелият син килим бе осеян с папки и писма.
— Тук е влизал крадец — извика икономът.
— Никакъв крадец! — изръмжа Тао Ган. — Чекмеджетата не са насилени. Отворени са с ключ. Къде е касата на господаря ти?
Икономът посочи с трепереща ръка към един старинен живописен свитък, окачен между два шкафа. Тао Ган се приближи и дръпна картината встрани. Квадратната желязна врата в стената зад нея не беше заключена. Но касата бе съвсем празна.
— И тази ключалка не е била разбита! — забеляза Тао Ган. — Ще претърсим къщата, но ме е страх, че птичката е отлетяла!
Хун повика четиримата стражници. Претърсиха всички постройки, надникнаха дори и в покоите на дамите, но никъде не откриха Лиу Фейпо, а и никой не го беше виждал след обедното хранене.
Хун и Тао Ган се върнаха в трибунала в мрачно настроение. На двора срещнаха началника на стражниците, който им каза, че Ван Ифан е бил арестуван без затруднение и сега е под ключ в затвора.
Завариха съдията в личния му кабинет, все още съсредоточен върху изучаването на шахматната задача.
— Ван Ифан е на сигурно място, Ваша Милост — докладва Хун, — но Лиу Фейпо е изчезнал безследно!
— Изчезнал ли? — учудено попита съдията.
— И е взел със себе си всичките си пари и ценни книжа! — добави Тао Ган. — Трябва да се е измъкнал през градинската врата, без да се обади на никого.
Ди стовари юмрука си върху масата.
— Закъснях! — извика мрачно той. После скочи и започна да се разхожда из стаята. След известно време спря и каза гневно: — За всичко е виновен онзи глупав нескопосник, студентът Джан! Ако бях разбрал по-навреме, че професорът е невинен… — Той подръпна ядосано брадата си. После изведнъж добави: — Тао Ган, тръгвай незабавно да доведеш тук секретаря на съветника Лян! Все още има време да го разпитаме, преди да е започнало съдебното заседание!
Тао Ган бързо излезе, а съдията продължи към Хун:
— Бягството на Лиу влошава положението, Хун! Убийството е важно, но има неща, които са още по-важни! Хун понечи да попита какво означава тази забележка, но като видя плътно стиснатите устни на съдията, се отказа.