— Второ — каза съдията, — съдът разполага с доказателства, че като си се възползувал от старческото оглупяване на съветника, ти си го накарал да сключи безразсъдни финансови сделки, от които си извлякъл лична печалба.
Това второ обвинение като че ли също не направи никакво впечатление на Ван Ифан. Той каза спокойно:
— Категорично отказвам да съм навредил на финансовите интереси на съветника Лян. Бях представен на негово превъзходителство от господин Лиу Фейпо. Именно той ме посъветва да препоръчам на съветника да продаде някои от именията си, чиято стойност според мнението на опитния господин Лиу в скоро време щяла значително да спадне. Моля Ваша Милост да се обърне към господин Лиу за потвърждение на думите ми.
— Не ще мога да сторя това — каза остро съдията. — Господин Лиу Фейпо е заминал, без да предупреди никого, като е отнесъл със себе си всички налични пари и ценни книжа.
Ван Ифан подскочи. Лицето му пребледня като на мъртвец. Той изкрещя:
— Къде е заминал? В столицата ли?
Началникът на стражниците пристъпи да свали Ван Ифан отново на колене, но съдията бързо му направи знак с глава и каза:
— Господин Лиу е изчезнал и никой в къщата му не знае къде е отишъл.
Ван Ифан бързо губеше самообладанието си. На челото му избиха капки пот. Той промърмори, повече на себе си: „Лиу избягал…“ После погледна съдията и каза бавно:
— В такъв случай ще трябва да внеса поправки в някои от предишните си показания. — Той се поколеба и продължи: — Моля Ваша Милост да ми даде време да размисля.
— Ще удовлетворя искането ти — бързо отговори съдията. Той бе забелязал настоятелната молба в погледа на Ван Ифан.
Когато отведоха арестувания обратно в затвора, съдията вдигна чукчето си, за да закрие заседанието. Но точно в този момент майстор Су излезе напред заедно с двама от членовете на гилдията си. Единият се оказа специалист по обработката на нефрит, а другият — търговец на нефрит на дребно. Търговецът бе продал на занаятчията блокче нефрит, което след нарязването му на по-дребни парченца се оказало дефектно, и майсторът си поискал парите обратно. Но тъй като открил дефекта чак когато блокчето било вече нарязано, той не можел да го върне. Су се опитал да ги предума да направят взаимна отстъпка, но всичките му увещания останали напразни.
Ди търпеливо слушаше многословните обяснения на двете страни. В същото време огледа съдебната зала и забеляза, че Хан Юнхан си е отишъл. Когато Су обобщи фактите, съдията се обърна към търговеца и занаятчията:
— Съдът счита, че и двамата сте допуснали грешка. Търговецът, като специалист, е трябвало да забележи, че блокчето е дефектно още при покупката му. А пък занаятчията, като опитен майстор, е трябвало да открие дефекта и без да нареже блокчето. Търговецът го е купил за десет сребърника, а го е продал на майстора за петнадесет. Съдът нарежда търговецът да заплати на майстора десет сребърника. Нарязаните парчета да се поделят между двамата по равно. По такъв начин всеки ще плати глоба от пет сребърника заради липсата на професионално майсторство.
И Ди закри заседанието, като удари с чукчето си по масата.
Когато се върна в личния си кабинет, той каза със задоволство на Хун и Тао Ган:
— Ван Ифан иска да ми съобщи нещо, което не посмя да каже на публичното заседание. Законът не разрешава разпитването на затворници в отсъствие на публика, но в този случай считам, че изключението е оправдано. Сега ще кажа да го доведат тук. Сигурно сте чули как той каза: „Лиу избягал…?“ След малко ще научим повече за…
Изведнъж вратата се отвори и в кабинета се втурна началникът на стражниците, следван от началника на затвора. Първият изпъшка:
— Ван Ифан се е самоубил, Ваша Милост!
Съдията стовари юмрука си върху писалището и кресна на началника на затвора:
— Не претърси ли затворника, песоглавец такъв?!
Човекът падна на колене.
— Кълна се, че когато го заключих, у него нямаше никаква храна, Ваша Милост! Сигурно някой тайно е хвърлил питка с отрова в килията му!
— Значи си пускал посетители в затвора! — извика съдията.
— Никой външен човек не е влизал в затвора, Ваша Милост! — изстена началникът. — Не мога да разбера как е станало всичко това!
Съдията скочи и тръгна към вратата. Следван от Хун и Тао Ган, той пресече двора, мина по коридора зад архивната зала и влезе в затвора. Началникът вървеше напред и осветяваше пътя с фенер.
Ван Ифан лежеше на пода до дървената скамейка, която служеше за легло. Светлината на фенера падна върху разкривеното му лице. Устните му бяха покрити с кървава пяна. Началникът на затвора посочи мълчаливо малка кръгла питка, паднала на пода до дясната ръка на Ван Ифан. От питката липсваше едно парченце. Очевидно затворникът бе отхапал от нея само веднъж.