— Шест или седем — отвърна нетърпеливо Ма Жун. — Хайде, по-живо!
— Ще остана, където съм! — заяви момичето. После сбърчи нос и добави: — Не възнамерявам да лазя по тези мръсни сандъци!
Ма Жун изруга, без да се стеснява.
— Ако не… — започна той.
Внезапно на палубата отекнаха тежки стъпки. Чуха се команди. Лунна фея отвори люка на кърмата и погледна навън. После се върна при купа от сандъци и прошепна:
— Около четиридесет въоръжени мъже се качват на джонката зад нас!
— Идвай веднага, ти казвам! — изсъска Ма Жун.
Тя се изсмя подигравателно. Съблече се до кръста и започна да мие съдовете.
— Великолепна фигура! — пошепна Ма Жун на Цяо Тай. — Но какво, за бога, си мисли, че прави тая фуста?!
Върху палубата се строполиха тежки въжета. Джонката потегли. Моряците, които я избутваха с прътове, запяха монотонна песен.
Изведнъж стълбата изскърца. Един набит мъж се спря по средата й и се вторачи с отворена уста в полуголата девойка. Тя го изгледа дръзко и попита с нехаен тон:
— Да ми помогнеш ли идваш?
— Аз… такова… трябва да прегледам товара — заекна мъжът, впил поглед в кръглите гърди на момичето.
— Е — вирна глава Лунна фея, — щом предпочиташ компанията на мръсните сандъци, гледай си работата. Ще се оправя и сама!
— Дума да не става! — възкликна мъжът. Той бързо слезе по стълбата и приближи до момичето. — Ама че красавица! — каза той, широко ухилен.
— Струва ми се, че и тебе те бива! — каза Лунна фея. Тя му позволи няколко ласки, после го отблъсна и рече: — Първо работата, после удоволствията! Подай ми едно ведро вода!
— Къде си, Лиу? — дочу се дрезгав глас откъм отвора на палубата.
— Имам работа, преглеждам товара! — отвърна му мъжът. — Ей сега ще се кача! Ти виж дали е готово платното!
— За колко души да сготвя ориз? — попита девойката. — Имаме ли войници на борда?
— Не, те са на джонката зад нас — отговори мъжът, наречен Лиу, докато й подаваше ведрото с вода. — Ти сготви нещо вкусно само за мене, миличка! Тук аз коля и беся, разбра ли? Кормчията и четиримата моряци могат да минат с каквото е останало.
Откъм палубата се дочу дрънчене на оръжия.
— Нали каза, че нямаме войници на борда? — запита Лунна Фея.
— Това е стражата от последния ни охранителен пост — отвърна Лиу. — Дошли са да претърсят джонката, преди да отплуваме по реката.
— Войниците ми харесват! — каза момичето. — Повикай ги тук!
Мъжът бързо се качи обратно по стълбата. Провря главата си през отвора на палубата и извика:
— Току-що претърсих целия трюм, братлета! Долу е горещо като в ада!
Горе нещо се запрепираха. После Лиу слезе сам, доволно ухилен.
— Отървах се от тях! — рече той. — Аз също съм бил войник, миличка. Ще се постарая да останеш доволна! — После обви талията й с ръка и започна да опипва въженцето, с което бяха вързани панталоните й.
— Не тук! — каза Лунна фея. — Аз съм порядъчна жена. Иди да надникнеш ей там, върху ония сандъци. Може би ще се намери едно малко, уютно ъгълче за нас.
Лиу нетърпеливо се запъти към купа сандъци и започна да се катери. Ма Жун го сграбчи за гърлото, издърпа го горе и стегна хватката си. Мъжът изгуби съзнание. Ма Жун скочи долу в кухнята. Лунна фея бързо затвори люка и облече жакета си.
— Свърши чудесна работа, моето момиче! — оживено прошепна той. После изведнъж се скри зад стълбата. През отвора на палубата се показаха два тежки ботуша и заслизаха надолу.
— По дяволите, Лиу, къде се губиш? — запита ядосан глас.
Ма Жун дръпна встрани краката на новодошлия и той падна от стълбата. Главата му се удари о пода с тъп звук. Мъжът не помръдна. Цяо Тай протегна ръце отгоре и с общи усилия качиха припадналия върху сандъците.
— Вържи го и слез долу, братко Цяо! — прошепна Ма Жун. — Аз ще изляза през люка и ще се покатеря на палубата. Бъди готов да посрещнеш другите мръсници, които ще ти изпратя.
Той се провря през люка, хвана се за въжето на котвата и се заизкачва по външната страна на борда, докато стъпи безшумно на палубата. След като се увери, че никой не го е забелязал, тръгна бавно към кормчията, който държеше с две ръце тежката дръжка на руля, и каза:
— Стана ми много горещо долу в трюма!
Ма Жун забеляза, че вече плуват по средата на реката. Втората джонка ги следваше. Той се опъна по гръб на палубата.
Кормчията го изгледа стреснато, после свирна с уста. Трима яки моряци дотичаха на кърмата.
— Кой си ти, по дяволите? — запита първият.
Ма Жун сгъна ръце под главата си. Прозя се продължително и каза:
— Аз съм пазачът, който отговаря за товара. Току-що свършихме преброяването на сандъците с Лиу.