Изведнъж той се обърна право към съдията и гласът му доби металически тембър:
— Направили сте поне четири непростими грешки, Ди! Първо, позволили сте на Лиу Фейпо да избяга, макар че, както сам казвате, сте го подозирали. Второ, допуснали сте един от хората на бунтовниците да бъде убит в собствения ви затвор, преди да го заставите да говори. Трето, убили сте Ван, вместо да го заловите жив и да го разпитате. И, четвърто, докладът ви, изпратен в столицата, не е пълен. Липсва ключът към шифъра. Говорете, Ди, къде е този ключ?
— Вашият покорен слуга признава вината си, господине! — каза съдията Ди. — Той не разполага с този документ, но смята, че…
— Спестете ми теориите си, Ди! — прекъсна го цензорът. — Повтарям, къде е ключът?
— В къщата на съветника Лян, Ваше Превъзходителство! — отговори съдията.
Цензорът скочи:
— Полудели ли сте, Ди?! — попита гневно той. — Не хвърляйте съмнение върху почтеността на съветника Лян!
— Вашият покорен слуга признава вината си! — повтори съдията според изискванията на етикета. — Съветникът не е имал представа какво се върши в къщата му.
— Той се опитва да печели време, господине! — каза навъсено брадатият. — Да го арестуваме и да го хвърлим в собствения му затвор!
Великият инквизитор не отговори. Той започна да се разхожда из кабинета, размахвайки гневно дългите си ръкави. После спря пред коленичилия съдия и го попита строго:
— Как е попаднал този документ в къщата на съветника?
— Бил е преместен там за по — голяма сигурност от водача на „Белият лотос“, Ваше Превъзходителство — отговори съдията. — Вашият покорен слуга почтително предлага на Ваше Превъзходителство хората ви да обградят резиденцията на съветника и да арестуват всеки, който бъде намерен там, без самият съветник или друг външен човек да разберат. След това аз бих могъл да изпратя вестоносци при Хан Юнхан и Кан Чун, които да им кажат, че уж идват от името на съветника, който иска да ги види незабавно по неотложна работа. Предлагам Ваше Превъзходителство също да отиде там и да ми позволи да действувам като негов слуга.
— И защо са необходими всички тези глупости, Ди? — запита цензорът. — Градът е в ръцете на моите хора. Нищо не ми пречи да арестувам Хан Юнхан и Кан Чун веднага. Тогава можем да отидем заедно в имението на съветника. Аз ще му обясня положението, а вие ще ни покажете къде се намира документът!
— Вашият покорен слуга иска да се увери — каза съдията, — че водачът на „Белият лотос“ още не се е измъкнал. Подозирам Хан Юнхан, Лиу Фейпо и Кан Чун, но не зная каква роля играе всеки от тях в заговора. Възможно е водачът да е личност, която още не ни е известна. Арестуването на другите може да го подплаши и той да избяга.
Цензорът помисли малко, като подръпваше бавно тънките кичурчета около брадичката си. После се обърна към останалите:
— Добре, нека хората ни доведат Хан и Кан в къщата на съветника. Гледайте всичко да стане в пълна тайна!
Брадатият се намръщи. Изглеждаше, че не е съгласен. Но след като цензорът му направи нетърпелив знак, той бързо стана и излезе от стаята, без да каже дума.
— Можете да станете, Ди! — каза цензорът. Самият той се върна в креслото, извади от ръкава си свитък документи и започна да ги чете.
Съдията посочи масата и каза стеснително:
— Ще окажете ли на вашия покорен слуга честта да приемете чаша чай?
Цензорът с раздразнение вдигна очи от книжата и каза високомерно:
— Не! Аз ям и пия само онова, което е приготвено от моите хора! — И отново се зае с четенето на документите.
Съдията остана прав, с ръце, изпънати отстрани край тялото, както повеляваха дворцовите правила. Нямаше представа колко време е прекарал в това положение. Първоначалното му облекчение от съобщението, че имперските служби за управление са взели незабавно мерки против бунтовниците, сега отстъпваше място на опасенията, че теориите му може да се окажат неправилни. Той трескаво се опитваше отново да премисли всички възможности, да намери решение, което дотогава не му беше хрумнало, да направи някакъв окончателен извод.
Мислите му бяха прекъснати от сухо покашляне. Цензорът постави документите обратно в ръкава си, стана и каза:
— Време е, Ди. Далече ли е оттук до къщата на съветника?
— Съвсем близо е, Ваше Превъзходителство.
— Тогава ще отидем пеша, за да не привличаме вниманието върху себе си — реши цензорът.