Выбрать главу

В Ханюан хората на Великия инквизитор временно бяха иззели цялото ръководство от ръцете на съдията Ди. Самият цензор незабавно се върна в столицата, веднага след самоубийството на Лиу Фейпо. Заместваше го брадатият мъж с язвителната физиономия. Той използуваше съдията като общ съветник и човек за всичко. Околията бързо и щателно бе прочистена от всякакви подозрителни елементи. Кан Чун направи признания и посочи чиновника, вербуван от „Белият лотос“ за шпионин в трибунала. Освен него имаше още около дузина главорези, които Лиу Фейпо бе използувал да му вършат черната работа. Замесени бяха и някои от хората на майстор Ван. Всички тези престъпници бяха откарани в столицата.

Тъй като съдията временно бе освободен от длъжността си, за негово облекчение той не беше длъжен да присъства на екзекуцията на Мао Лу. Отначало по-високите власти бяха решили, че Мао Лу трябва да бъде пребит с пръчки, но съдията успя да намали наказанието му на обикновено обезглавяване, като изтъкна, че престъпникът не беше изнасилил госпожа Джан и дори се беше бил заради нея, когато разбойниците от Острова на трите дъба се бяха опитали да я отвлекат насила. Монахът бе осъден на десет години каторжен труд край северната граница.

На сутринта, когато обезглавиха Мао Лу, се изля проливен дъжд. Гражданите на Ханюан казваха, че техният бог-покровител иска да измие кръвта, пролята в техните владения. Дъждът спря така внезапно, както бе започнал. Следобедът бе прохладен и слънчев. Същата вечер всички пълномощия щяха да бъдат официално върнати на съдията, така че това бе последният му свободен следобед. Той реши да отиде за риба в езерото.

Ма Жун и Цяо Тай слязоха до кея и наеха малка плоскодънна лодка. Тъкмо я довлякоха на пристана, пристигна съдията пеша, с голяма кръгла шапка за слънце. Придружаваха го Хун и Тао Ган. Последният носеше рибарски принадлежности.

Когато всички се качиха в лодката, Ма Жун се настани на кърмата и взе греблото. Лодката бавно се понесе над вълните. Известно време всички мълчаха, наслаждавайки се на свежия вятър, който диплеше повърхността на водата.

Внезапно съдията каза:

— През последната седмица имах възможност да наблюдавам с интерес как работят хората от нашата тайна служба. Онзи мъж с късата брада — така и не разбрах кой и какъв беше той всъщност! — отначало бе доста въздържан, но после се поотпусна малко и ми разреши да прегледам по-важните документи. Той е превъзходен следовател, пипа внимателно и не пропуска нищо. Научих от него много неща. Но ме отрупваше с толкова работа, че чак сега ми остана време да си побъбря с вас на спокойствие!

Съдията потопи ръката си в хладната вода, остави я така и продължи:

— Вчера отидох да видя Хан Юнхан. Той все още не се беше съвзел от тежкия разпит, на който го бяха подложили, а фактът, че Ханюан, неговият роден град, се бе оказал център на предателски заговор, го беше объркал съвсем! Заявил, че не е знаел нищо за криптата, построена от неговия предшественик под къщата, но приятелят ми с брадата не му повярвал. Разпитвал го два дни последователно и много се ожесточил. В края на краищата пуснаха Хан, защото аз изтъкнах, че той ми бе съобщил незабавно за отвличането си от хората на „Белият лотос“ въпреки техните страшни заплахи. Хан ми беше много благодарен. Използувах случая да му съобщя, че Лян Фън и дъщеря му са влюбени един в друг. Отначало Хан заяви възмутено, че Лян не заслужава дъщеря му, но после отстъпи и каза, че няма да пречи на техния годеж. Лян Фън е честен, сериозен младеж, а Върбов Пух е очарователна девойка. Мисля, че бракът им ще бъде щастлив.

— Но Хан не е ли имал любовна връзка с куртизанката Бадемов цвят? — попита Хун.

Съдията се усмихна тъжно.

— Трябва откровено да призная — каза той, — че през цялото време съм грешил по отношение на Хан. Той е много старомоден и доста ограничен човек. А е и малко фанатик. Има добро сърце, но не е кой знае колко умен. Общо взето, не е особено забележителна личност и никога не е имал любовна връзка с убитата танцьорка. Тя обаче е била изключителна личност. Силна в любовта, силна и в омразата. Погледнете ей там в далечината, между зелените дървета в Квартала на върбите, сами можете да видите белите мраморни колони на паметната арка, която се строи по августейшата заповед на Негово Величество. На нея ще има надпис: „ПРИМЕР ЗА ВЯРНОСТ КЪМ ДЪРЖАВАТА И СЕМЕЙСТВОТО“.