— А как Ваша Милост отгатна, че документът е скрит в аквариума със златните рибки? — живо попита Цяо Тай.
Съдията се усмихна и каза:
— Когато отидох в къщата на така наречения „съветник“ и ме накараха да го почакам в библиотеката му, златните рибки отначало се държаха по съвсем обичаен начин. Но щом ме видяха да се навеждам над аквариума, излязоха на повърхността, очаквайки да им дам храна. Когато протегнах ръка към статуетката, внезапно се възбудиха. Това ме озадачи, но не се сетих да помисля за вероятната причина. Когато стигнах до заключението, че Лиу играе ролята на стария съветник, изведнъж си спомних за този случай. Знаех, че тези рибки са свръхчувствителни, като всички животни от добра порода — те не обичат хората да бъркат с ръце в тяхната вода. Реших, че имат предварителен опит — някой беше бъркал с ръка в аквариума, всявайки смут в техния малък, спокоен свят. Разсъждавайки така, заключих, че пиедесталът вероятно представлява тайно скривалище. И тъй като най-ценното притежание на Лиу беше един малък свитък, реших, че го е скрил именно там. Това е всичко!
Съдията прибра въдицата си и започна да оправя заплетеното влакно.
— Успешното приключване на това важно дело — каза със задоволство Хун — несъмнено ще доведе до бързото повишение на Ваша Милост!
— Повишение ли? — попита слисан съдията. — Боже мой! Не! Аз съм много доволен, че не бях напълно и завинаги отстранен от длъжност! Великият инквизитор строго ме смъмри, че съм разкрил заговора със закъснение, и служебният документ, с който отново ми връщат съдийския пост, потвърждава това черно на бяло, без никакви двусмислици! Към документа е прибавена забележка, според която властите са проявили милост към мене само защото в последния момент съм успял да намеря документа с шифъра на заговорниците. Съдията, приятели, трябва да знае какво се върши в неговата околия!
— Е — поде Хун, — тъй или иначе, това е краят на случая с убитата куртизанка.
Съдията не отрони дума. Той остави въдицата си и плъзна замислен поглед над водите на езерото. После бавно поклати глава и каза:
— Не, чувствувам, че този случай още не е приключен, Хун. Или поне не напълно. Куртизанката е изпитвала такава дива омраза, че ме е страх, че самоубийството на Лиу не е успокоило духа й. Съществуват страсти с такава сила, с такава нечовешка мощ, че те сякаш остават да витаят около нас и запазват съкрушителната си сила дълго след смъртта на онези, в чиито гърди са бушували. Дори се говори, че понякога тези тъмни сили се вселяват в труповете на умрели хора и ги използуват за злодейските си цели.
Като забеляза обърканите изражения по лицата на четиримата си придружители, съдията добави:
— Във всеки случай, колкото и да са властни, тези призрачни сили могат да навредят само на човек, който ги предизвиква чрез собствените си злодеяния.