Съдията се надвеси над борда на лодката и се загледа във водата. Дали там, в дълбоките бездни, не видя отново онова застинало лице, втренчило в него невиждащите си очи, както в онази ужасна нощ на Кораба на цветята? Той потръпна. Вдигна глава и заговори като че ли сам на себе си:
— Мисля, че е по-добре човек, на чиято душа тежат грехове, да не скита нощем самотен по бреговете на това езеро…