— Шелдън Удс дойде сутринта да ме пита дали искам да се кандидатирам за Сената.
— Колко време ти отне да откажеш това атрактивно предложение? — попита Ана, докато келнерът отнасяше празните им чинии.
— Мислих дълго и усилено цели двайсет секунди.
— Помня близкото минало, когато беше запленен от политиката — каза Ана. — Единственото, което си искал някога, е да бъдеш първият избран президент на независима Русия.
— И признавам, че това би било много по-изкусително от Сената — отвърна Алекс. — Но всичко се промени в деня, в който Лорънс си отиде — добави той.
Келнерът се появи отново с дувърския език.
— Със или без кости, мадам?
— Без, моля, за двама ни. Съпругът ми няма да взема важни решения тази вечер, надявам се.
— И управата се надява, че ще приемете бутилка «Шабли Борегар» заедно с нашите комплименти.
— Трябвало е да се омъжа за теб, Франсоа. Ясно е, че никога не би забравил годишнината от сватбата ни и щеше да знаеш точно какъв подарък да ми дадеш.
Франсоа се поклони и ги остави.
— Но когато Лорънс ти остави своите петдесет процента от банката, те не струваха нищо — продължи Ана. — А сега сигурно са цяло състояние.
— Може би, но не мога да си позволя да се отърва от тях, докато Ивлин все още притежава другите петдесет процента. Направя ли го, целият контрол ще премине у нея.
— Може би ще помисли дали да не продаде акциите си? В края на краищата парите в брой сякаш винаги са й проблем.
— Възможно е, но не разполагам с толкова свободни пари — отвърна Алекс.
— Ако си спомням правилно — рече Ана, — в деня, в който се роди синът ни, Ивлин ти беше предложила акциите си срещу един милион долара и аз ти казах, че един ден може да съжаляваш, че не си ги купил.
— Виновен съм — призна Алекс. — Тогава дори обмислях да продам «Елена», за да купя акциите, но щеше да е голям риск, защото ако банката се сринеше, щяхме да останем с празни ръце.
— Погледнато сега — рече Ана. — Мога ли да попитам каква е цената на тези акции сега?
— Около триста милиона долара.
Ана зяпна.
— И на банката ще й се наложи да й плати пълната сума ли?
— Може би, защото не можем да си позволим някоя друга банка да грабне половината ни акции. Случи ли се това, ще трябва да се озъртаме до края на живота си, особено ако Дъг Акройд се замеси като съветник по сделката.
— Може би е трябвало да се съгласиш да се кандидатираш за Сената. Много по-малко грижи и гарантирана заплата — рече Ана.
— И в същото време ще трябва да слушам становищата на четвърт милион гласоподаватели, а не на дузина членове на борда.
— Може и да са повече, ако сбъднеш мечтата на живота си да станеш президент.
— На Америка ли?
— Не, на Русия.
Алекс не отговори веднага.
— А — каза Ана. — Значи все още си мислиш за тази възможност.
— И си давам сметка, че сънувам и ще се събудя — отвърна Алекс.
Франсоа отново се появи до масата им.
— Да ви изкуся ли с предложение за десерт, мадам? — попита той.
— Категорично не — отвърна Ана. — И двамата ядохме достатъчно. Годишнините не бива да са извинение за качване на килограми. А той — каза тя и посочи съпруга си — днес отново е пропуснал фитнеса. Така че определено не заслужава десерт.
Франсоа напълни чашите им и отнесе празната бутилка.
— За още една паметна година заедно, госпожо Карпенко — каза Алекс и вдигна чашата си.
— Не искам да ходиш в Русия.
— Не искам да ходиш в Русия — каза Елена, докато слагаше пред тях две пици.
— И Ана не иска — отвърна Алекс.
Един сервитьор се появи почти тичешком.
— Извинете, че ви безпокоя, господин Карпенко, но секретарката ви се обади току-що да каже, че имало проблем с визите, и помоли да отидете в офиса колкото се може по-скоро.
— По-добре да ида да видя какъв е проблемът — каза Алекс. — Ще се върна колкото се може по-бързо.
Остави майка си и тревожно гледащия Пушкин да довършат пиците си и бързо се върна в офиса.
— Всичко по план ли върви? — попита г-ца Робинс.
— Да, Миша и майка ми ядяха пици, когато ги оставих. Тя може да не разбира много от банки и бизнес, но когато си в кетъринга от години, няма почти нищо, което да не знаеш за хората. Има ли нещо важно, преди да се върна?
— Асистентката на Тед Кенеди се обади да потвърди, че и петте визи ще са на бюрото ви в четири следобед, и ми напомни, че сенаторът ще се кандидатира за още един мандат догодина.
— Това ще ми струва още сто хиляди.
— Освен това ви приготвих хиляда долара в брой и еквивалента им в рубли, тъй като чековете и кредитните карти май не вървят много в Съветския съюз. Групата има резервации в хотел «Европа» за пет нощи.