— Може да се окаже, че и една ще е достатъчна.
— Капитан Фулъртън ви очаква в Лондон към единайсет вечерта. Резервирал е място на летището за единайсет и половина. Ще заредите в Лондон и ще продължите за Ленинград. Е, вече можете да се връщате и да разберете какво мисли майка ви за господин Пушкин.
Алекс не бързаше да се върне в «Елена 3» и когато влезе, завари майка си да слуша внимателно всяка дума на Миша. Тревожната физиономия се появи отново на лицето на руснака, когато Алекс отиде при тях.
— Проблем с визите ли? — попита той.
— Не, всичко е уредено. Надявам се пицата да ти е харесала.
— Никога досега не бях ял пица — призна Пушкин — и вече казах на майка ти, че знам идеалното място за откриването на първата «Елена» в Ленинград. Ако ме извините за момент, ще ида «да се освежа», както казвате тук.
— Каква е присъдата ти, мамо? — попита Алекс веднага щом Пушкин изчезна надолу по стълбите.
— Той е чисто злато — каза Елена. — Чисто. Не разбирам нищо от газ освен как да я пускам и спирам, и знам, че се запознах току-що с Миша, но спокойно бих го оставила до отворена каса.
— Семейство? — попита Алекс, който не искаше да губи нито миг, докато Миша се върне.
— Има жена, Олга, и две деца, Юрий и Татяна, които се надяват да влязат в университет, но той мисли, че шансовете на дъщеря му са по-големи, отколкото на сина, чийто единствен интерес като че ли са мотоциклетите. Честно казано, Алекс, не мисля, че Миша би ти извъртял какъвто и да било номер.
Пушкин се появи на стълбите.
— Благодаря, мамо. Е, значи тръгвам за Ленинград.
— Да не забравиш да идеш на гроба на баща ти и се опитай да се видиш с вуйчо ти. С нетърпение очаквам да чуя новини от него.
40.
Алекс
Бостън и Ленинград
Алекс беше избрал екип от четирима директори на отдели, водени от Джейк Колман, които да го придружат в Русия. Всички бяха експерти в своята област — банково дело, енергетика, корпоративно право и счетоводство. Дик Барет, шефът на отдела по енергетика на банката, вече беше прекарал няколко часа с Пушкин и призна, че е останал силно впечатлен.
— Този човек разбира от индустрията повече от така наречените експерти консултанти и в същото време изкарва само по няколко хиляди долара на година. Така че за него това е в буквалния смисъл възможността на живота. Напомни ми, че Русия държи двайсет и четири процента от световните запаси на природен газ и дванайсет процента от петрола. Ще трябва да седя до него в самолета до Ленинград.
Анди Харботъл, новият главен юрист на компанията, известен като Господин Лошата страна, трябваше да напише окончателния вариант на договора. Но не преди баща му да одобри документа.
Джейк потвърди, че Пушкин не разбира много от финанси, и предупреди Алекс, че ще научат дали числата са верни едва когато отидат в централата на ЛГП и проверят счетоводните книги.
— Как може да се очаква от него да схване нещо толкова сложно? — отвърна Алекс. — Никой никога не е получавал оферти, в които можеш да направиш печалба от хиляда процента буквално за една нощ. Ставащото в Русия днес е като златната треска в Калифорния през петдесетте години на миналия век и трябва да се възползваме от възможностите преди да го е направила конкуренцията.
— Съгласен — каза Харботъл. — И макар че по природа съм предпазлив…
— Също като баща си — подхвърли Алекс.
— Никога не съм виждал някой да грабва удала му се възможност по начина, по който го правиш ти, и това може дори да се окаже големият удар, за който така често говориш и който ще ни позволи да се наредим сред големите играчи.
— Или да ни доведе до фалит.
— Малко вероятно — отвърна Харботъл. — Не забравяй, че имаме едно голямо предимство пред конкурентите. Нашият председател е руснак и е роден в Ленинград.
«И избяга, след като едва не уби офицер от КГБ» — помисли си Алекс, но не го каза на глас.
Шестимата пътници се качиха на борда на «Гълфстрийм» и полетяха към Ленинград за «газовата треска», както я нарече Джейк. Никой от тях нямаше представа какво да очаква. Кацнаха на «Хийтроу» да заредят гориво и слязоха, за да се разтъпчат и да хапнат в терминала. На Алекс му се искаше да отиде в града и да види Тейт, Националния театър и дори Камарата на представителите, но това нямаше да стане този път…
Събуди се със стряскане, когато капитанът обяви, че започват да се спускат към летище «Пулково», и помоли пътниците да си сложат предпазните колани. Помисли си за града, който беше напуснал преди толкова много години, за баща си, за вуйчо си и дори за Владимир, който най-вероятно вече беше в Москва, а не в Ленинград. Опита се да избута майор Поляков в дъното на съзнанието си и да се съсредоточи върху сделката, която би поставила банката в друга лига. Или щяха да го арестуват още преди да е минал през митницата?