— Как е да си сервитьор? — беше първият й въпрос.
— Не спираш нито за миг, но иначе е забавно — отвърна Саша. — Фъргал като че ли държи всички под контрол, дори капитана.
Елена се разсмя.
— Да, готвачът ми каза, че разбил няколко сърца през годините и че му се разминавало единствено защото пътниците рядко остават на борда за повече от две седмици.
— А готвачът как е?
— Професионалист. Толкова добър, че не мога да разбера какво прави на такъв малък кораб. Мисля, че «Барингтън Лайн» биха могли да го използват много по-добре на някой от круизните си лайнери. Явно има някаква причина да не са го направили.
— Ако има, Фъргал със сигурност ще знае, така че ще разбера много преди да стигнем Саутхамптън — каза Саша.
5.
Алекс
На път към Ню Йорк
Когато чу как трюмът се затваря и усети как корабът се отделя от дока, Алекс задумка с юмрук по стената на контейнера.
— Тук сме!
— Не могат да те чуят — каза Елена. — Вуйчо ти каза, че ще отворят трюма едва след като излезем от съветски териториални води.
— Но… — започна Алекс, но после млъкна и кимна, макар че започваше да разбира какво е да те погребат жив. Мислите му бяха прекъснати от неравномерното буботене на двигател някъде под тях. Предположи, че излизат от пристанището, но нямаше представа колко време ще мине преди да бъдат освободени от затвора, в който сами се бяха напъхали.
Беше се надявал този следобед да отиде на футболния мач с вуйчо си, а ето че се бе оказал в този контейнер с майка си. Замоли се на боговете, стига да ги имаше, с вуйчо му всичко да е наред. Предполагаше, че някой вече е открил Поляков. Дали той не се опитваше да върне кораба? Беше казал на вуйчо си да пусне слух, че приятелят му Владимир му е помогнал да избяга, с надеждата, че това ще сложи край на шансовете му да постъпи в КГБ. Започна да мисли какво оставя след себе си. Реши, че не е много. Все пак му се искаше да разбере какъв е резултатът от мача между «Зенит» и «Торпедо Москва» и се запита дали някога ще научи.
Накрая се унесе в дрямка, но се събуди от трясъка при отварянето на трюма; след това някой сякаш почука по съседен контейнер. Алекс отново стисна юмрук и заудря по стената на затворническата си килия, като викаше: «Тук сме!». Този път майка му не се опита да го спре.
След секунди чу два или може би три гласа, които за щастие говореха на разбираем език. Зачака търпеливо и когато капакът на контейнера най-сетне беше отворен, видя трима мъже, надвесили се над него.
— Вече можете да излезете — каза единият от мъжете на руски.
Алекс се изправи и помогна на майка си, която бавно разгъна скованото си тяло. Подкрепи я, докато тя излизаше несигурно от контейнера. После взе малкото куфарче и кутията си за обяд и също излезе.
Тримата моряци, облечени в тъмносини, покрити с петна от масло комбинезони, надникнаха в контейнера, за да се уверят, че обещаната им награда е там.
— Вие двамата елате с мен — каза първият, докато другите двама започнаха да вадят кашоните с водка. Алекс и Елена послушно го последваха между няколко други контейнера и стигнаха до стълба на стената на трюма. Алекс погледна нагоре към примамващото синьо небе и за първи път започна да вярва, че може би са в безопасност. Последва моряка бавно нагоре с куфарчето в ръка; майка му носеше кутията му за обяд.
Алекс стъпи на палубата и вдиша дълбоко свежия морски въздух. Погледна назад към Ленинград, който приличаше на мъничко селце, стопяващо се в лъчите на късното следобедно слънце.
— Не се мотайте — изсумтя морякът, докато двамата други забързаха покрай него, понесли кашон водка. — Готвачът не обича да го карат да чака.
Поведе ги по палубата и надолу по спирална стълба към недрата на кораба. На Алекс и Елена им се беше завил свят, когато стигнаха долната палуба, където морякът спря пред врата, на която с избелели букви пишеше «Стрелников, главен готвач».
Морякът отвори тежката врата, зад която се разкри най-малката кухня, която Елена беше виждала. Влязоха и бяха посрещнати от огромен мъж с мърлява бяла куртка с няколко липсващи копчета и син раиран панталон, който изглеждаше така, сякаш е спал с него. Той вече отваряше бутилка водка. Отпи голяма глътка и каза с груб глас:
— Брат ти ми каза, че си добра готвачка. По-добре да не ме е излъгал, иначе и двамата ще бъдете изхвърлени през борда и ще ви се наложи да плувате обратно към Ленинград, където със сигурност ви очакват с нетърпение.