— От пицария на майка ми на Невски проспект. «Елена 37».
— Първо това, а после ти да се кандидатираш за президент. Честен руснак, разбиращ от свободна инициатива — точно от това се нуждае страната сега.
— Това беше момчешката ми мечта — отвърна Алекс. — Ако баща ми не беше убит, може би…
— Може би какво? — попита Джейк, но Алекс не отговори, тъй като се взираше право напред. Току-що беше забелязал тримата мъже, седнали в другия край на ресторанта. Страхът, който беше избутал в задните части на съзнанието си, изведнъж се върна. Нямаше съмнение кой е старецът, нито какви са мутрите от двете му страни.
Гадният белег се спускаше по лявата страна на лицето му и моментално напомняше за последната му среща с Алекс. Смразяващите думи на Поляков «Ще бъдеш обесен заради това» отекнаха в ушите му. Ана беше права: изобщо не трябваше да идва тук. Джейк и хората му бяха повече от способни да сключат сделката и без него. Той обаче беше позволил на тръпката да надделее над здравия разум.
Мъжът продължаваше да се взира право в Алекс. Нямаше никакво съмнение какви са намеренията му. Докато останалите от екипа обсъждаха тактиката за следващия ден, Алекс седеше на ръба на стола си, напрегнат и готов да скочи, докато чакаше майорът да направи първия си ход в партията шах, която надали щеше да завърши с пат.
Алекс докосна лакътя на Джейк и прошепна:
— Слушай ме внимателно. Човекът, когото едва не убих, когато избягах от Ленинград, седи точно срещу нас и не вярвам, че това е случайност.
Джейк хвърли поглед към тримата мъже.
— Но, Алекс, това е било преди повече от двайсет години.
— Виж белега му, Джейк. Ти би ли забравил?
— А кои са двамата с него?
— От КГБ, така че са над закона. Не се интересуват как ще умра, а само кога.
— Трябва да те закараме в американското консулство колкото се може по-скоро.
— Няма да стигна до портала — каза Алекс. — Най-важното за всички вас е да продължите, сякаш нищо не се е случило. Ако някой пита, кажете, че са ме задържали на среща или че съм на гости на вуйчо ми. Просто протакайте, аз ще ти кажа, когато съм в безопасност.
— Не е ли по-добре поне да се обадим в консулството и да поискаме съвет?
— Погледни пак тримата и се запитай дали са от хората, които би поканил на обяд. Сега не е време за дипломатични ноти.
— И какво смяташ да правиш?
— Ще стана отново местен. Не забравяй, че съм се родил и израснал в този град. Ти се съсредоточи върху приключването на сделката. Аз ще се погрижа за себе си.
Докато говореше, група от шестима гости прекоси ресторанта към масата си. В момента, когато се озоваха между него и Поляков подобно на закриващ слънцето облак, Алекс се изниза. Джейк се обърна с думите «Забеляза ли, че…» — но него вече го нямаше.
Вместо да чака асансьора, Алекс се насочи право към стълбите. Тръгна нагоре, като непрекъснато се озърташе през рамо. Когато стигна шестия етаж, бързо влезе в стаята си и се заключи, без да си прави труда да слага табелката НЕ БЕЗПОКОЙТЕ. Набра шестте цифри на малкия сейф в гардероба и грабна от него паспорта и парите си. Пипна джоба на сакото си, за да се увери, че портфейлът с осигурените от г-ца Робинс рубли е все още на мястото си.
Когато чу гласове в коридора, бързо отиде при прозореца и го отвори. Докато излизаше на пожарната стълба, някой започна да блъска по вратата. Спусна се, като непрекъснато поглеждаше нагоре и надолу, тъй като не беше сигурен откъде точно може да дойде опасността. Когато стигна последното стъпало, погледна нагоре и видя, че една от мутрите го гледа от прозореца на стаята му.
— Ето го! — извика мъжът, когато Алекс скочи на паважа.
Други трима мъже стояха пред входа на хотела и се оглеждаха във всички посоки, така че Алекс бързо тръгна в обратната посока. Погледна през рамо и видя как единият от мъжете посочи към него и се втурна надолу по стъпалата.
Алекс сви в една странична улица и се затича, като си даваше сметка, че преследвачът му не може да е далеч. Излезе на някаква широка улица и едва не го удари един трамвай. Той продължи да тича след него, като се молеше да спре. Трамваят наистина спря с писък на стотина метра пред него, хвърляйки искри. На Алекс му се прииска да не беше пропускал тренировките във фитнеса.
Погледна назад и видя как преследвачите му изскачат иззад ъгъла. Вмъкна се през вратите на трамвая миг преди те да се затворят, хвърли няколко копейки на ватмана, след като се сети колко беше платил за таксито от летището, и се тръшна на едно празно място отзад. Погледна през прозореца и видя, че преследвачът му е спрял с ръце на коленете и се мъчи да си поеме дъх. Алекс много добре знаеше, че само след минути КГБ ще пусне мрежите си и агентите ще се пръснат из целия град да търсят американец с костюм на «Брукс Брадърс», бяла риза, синя вратовръзка и мокасини. Дотук с преструването на местен.