— Мисис Карпенко вече е в залата за раждане. Седнете, няма да отнеме много време.
Саша изобщо не потърси място за сядане, а закрачи нервно по коридора, като се молеше наум за неродения си син. Елена не беше одобрила, че бяха поискали да научат пола на детето преди да се роди. Запита се защо ситуации като тази винаги го караха да се моли, докато не го правеше при други обстоятелства. Е, може би с изключение на Коледа. Определено пропускаше да благодари на Всевишния, когато всичко беше наред. А в момента нещата едва ли можеха да вървят по-добре. Наташа, която той обожаваше, го беше дресирала да изпълнява всяка нейна заповед през последните петнайсет години. Чарли я беше чула как казва на своя приятелка: «Иначе какъв е смисълът от бащите?».
Макар че се наложи да затегнат коланите (още един от изразите на майка му) след затварянето на «Елена 3», минаха цели четири години, преди компанията отново да излезе на печалба и данъчните да си приберат всичко дължимо. Другите два ресторанта носеха сносни доходи, макар че Саша беше приел, че печалбата им би била много по-голяма, ако не беше избрал да прави политическа кариера. Перспективата за второ дете го накара да се запита за бъдещето. Дали щеше да стане министър? Или избирателите му щяха да го изоставят? В края на краищата Мерифийлд си оставаше спорно място и само глупак можеше да смята, че гласовете му са гарантирани. Може би никога нямаше да станат богати, но можеха да си позволят комфортен живот и почти нямаха от какво да се оплакват. Саша отдавна беше приел, че ако реши да прави политическа кариера, човек не може да очаква винаги да пътува в първа класа.
Беше много доволен, когато го назначиха за помощник на външния министър в кабинета в сянка, след като Тони Блеър застана начело на опозицията. Блеър беше човек, който сякаш имаше необичаен недостатък за лидер на лейбъристите — искаше наистина да бъде на власт.
Робин Кук, външният министър в сянка, призоваваше за етична външна политика и каза на Саша, че очаква от него да не престава да напомня на руските си колеги, че новооткритото богатство на страната им трябва да се разпределя между обикновените хора, а не да се дава на група незаслужаващи олигарси, мнозина от които не само че се бяха установили в Мерифийлд, но и не плащаха никакви данъци.
На четири очи Саша каза на Кук, че не само споделя становището му, но дори обмисля да се върне в родината си и да се състезава в следващите избори за президент, ако нещата не се подобрят. Макар че се радваше да види края на комунизма, не му харесваше особено онова, което беше дошло на негово място.
Получаването на надеждна информация от Русия поначало беше трудна задача, но Саша бе станал близък приятел с Борис Немцов, който сега беше депутат в Думата, и бе създал тесен кръг приятели след по-младите служители в посолството. Срещаха се на официални събирания, конференции и партита в други посолства и Саша бързо откри, че един млад втори секретар, Иля Резинев, е дори готов да му предаде информация от вуйчо му.
Когато Горбачов беше сменен от Елцин, Иля каза на Саша, че старият му приятел от училище Владимир е от кръга приближени на новия президент и се очаква да бъде повишен. След неотдавнашното разпускане на КГБ Владимир заложил на стария си университетски преподавател Анатолий Собчак, който бе станал първия демократично избран кмет на Санкт Петербург. Владимир бил сред първите назначени от него и станал председател на комисията за външни и икономически отношения на града. Иля каза на Саша, че нито една газова или петролна сделка в провинцията не можела да се сключи без одобрението на Владимир, макар че самият той рядко слагал подписа си в окончателния документ и никой не бил изненадан, когато сменил три къщи за три години, като всяка следваща била по-великолепна от предишната, въпреки че официално се водел само на държавна заплата.
Иля предупреди Саша, че ако Собчак бъде избран отново, няма да има награди за позналия кой ще бъде негов наследник като следващ кмет на Санкт Петербург.
— А след това кой знае докъде може да стигне Владимир?
Саша спря да крачи и погледна към родилната зала, но вратите й си оставаха неумолимо затворени. Мислите му отново се насочиха към Русия и предстоящата му среща с Борис Немцов, който като издигащ се политик възнамеряваше да посети Лондон през есента и да запознае Саша с положението в страната и дали изобщо има смисъл да обмисля да се кандидатира за президент. Елцин беше успял да разочарова и най-яростните си поддръжници, които смятаха, че му липсва желание за така необходимите реформи. Мнозина световни лидери също се оплакваха на четири очи, че не можеш да проведеш среща с руския президент след четири следобед. По това време той вече не можеше да говори разбираемо на какъвто и да било език. По време на едно кратко посещение в Дъблин Елцин не успя дори да слезе от самолета и остави ирландския министър-председател да го чака напразно на пистата.