Саша погледна за пореден път часовника си и се запита какво ли се случва зад затворените врати — и тогава те внезапно се отвориха и д-р Радли излезе в коридора. Саша тръгна с надежда към него, но когато докторът свали маската си, нямаше нужда да му казват, че никога няма да има син.
Саша се питаше дали някога ще се примири със смъртта на Константин. Беше държал момчето в ръцете си няколко секунди, преди да му го вземат.
Колегите му в Парламента едва ли можеха да проявят по-голямо съчувствие и разбиране. Но дори те започнаха да се питат дали не е изгубил интерес към политиката, след като пропусна три събирания на групата и на два пъти не се появи в залата по време на заседания.
Лидерът на опозицията се срещна с външния министър в сянка и двамата се съгласиха да изчакат до края на дългата лятна ваканция на Парламента.
Елена им подхвърли, че и двамата се нуждаят от почивка, колкото се може по-далече от Уестминстър.
— Защо не идете в Рим, Флоренция или Милано — предложи Джино. — Ще посетите най-добрите опери, галерии и ресторанти на света. Павароти и Бернини в компанията на безкрайна паста и сицилианско червено вино. Какво повече му трябва на човек?
«Ню Йорк, Ню Йорк» — предложи друг италианец по радиото в колата. Чарли и Саша решиха да послушат съвета на Синатра.
— Но какво ще правим с Наташа?
— Тя с нетърпение очаква да се отърве от вас — увери ги Елена. — А и се надяваше да отиде със съученици до Единбург на концерт на Кики Ди.
— Значи е решено.
Саша се зае да планира ваканция, каквато Чарли никога да не забрави. Щяха да плават пет дни с «Кралица Елизабет Втора», а след пристигането си в Ню Йорк да отседнат в «Плаза». Щяха да видят «Метрополитън», Музея на модерното изкуство и «Фрик»; дори успя да уреди билети за концерт на Лайза Минели в Карнеги Хол.
— И после ще се върнем с «Конкорд».
— Ще фалираме — каза Чарли.
— Не се безпокой, консерваторите все още не са върнали вкарването в затвора за дългове.
— Сигурно ще го включат в следващата си партийна програма — предположи Чарли.
Петдневното плаване с «КЕ2» беше идилично и намериха неколцина нови приятели, някои от които дори смятаха, че лейбъристите могат да спечелят предстоящите избори. Всеки ден започваше с тренировки във фитнеса, но въпреки това и двамата успяваха да качват по половин килограм на ден. Последния ден станаха преди изгрев-слънце и излязоха на палубата, за да бъдат посрещнати от Статуята на свободата, а силуетите на небостъргачите на Манхатън с всяка минута се извисяваха все повече към небето.
След като се регистрираха в хотела (Чарли го беше уговорила да се откаже от президентския апартамент и да се задоволят с двойна стая няколко етажа по-долу), не пропуснаха нито минута.
«Метрополитън» омагьоса Чарли с безбройните си експонати от различни култури. От Византия до Караваджо, холандските майстори, Рембранд и Вермеер, а френските импресионисти буквално настояваха да бъдат посетени отново. Музеят на модерното изкуство също я заплени и изненада Саша, който невинаги можеше да направи разлика между Пикасо и Брак през кубичните им периоди. «Фрик» обаче се превърна в техен втори дом с Белини, Холбайн и Мери Касат, които ги привличаха отново и отново в галерията. А Лайза Минели ги накара да станат на крака и да викат: «Бис!», след като изпя «Може би този път».
— Какво ще правим последния ден? — попита Саша, когато отидоха на късна закуска в градината.
— Да идем да позяпаме витрините.
— Защо просто не отидем в «Тифани» и не изкупим всичко?
— Защото вече надхвърлихме бюджета.
— Сигурен съм, че все още разполагаме с достатъчно пари, за да вземем нещо за двете баби и за Наташа.
— Тогава ще зяпаме витрините на Пето авеню, но ще купим всичко от «Мейси».
— Компромис — каза Саша и сгъна вестника си. — От «Блумингдейл».
Чарли избра за майка си кожени ръкавици, а Саша взе за Елена «Суоч» — тя неведнъж беше намеквала за този часовник.
— А за Наташа?