— Тези «Ливайс» — каза Чарли. — Приятелките ще й завиждат.
— Но те са изтъркани и скъсани — каза Саша, когато ги видя на витрината.
— А твърдиш, че си бил народен човек.
Докато вървяха натоварени с торби обратно към «Плаза», Чарли спря да се възхити на една картина на витрината на галерия на Лексингтън авеню.
— Ето какво искам аз — каза тихо, вперила поглед в хипнотизиращите цветове и стила на художника.
— Значи си се омъжила за погрешния човек.
— О, за това не съм сигурна — каза Чарли. — Но все пак възнамерявам да разбера колко ще ти струва — добави и влезе.
Стените на галерията бяха покрити с абстрактни картини и Чарли се възхищаваше на една творба на Джаксън Полък, когато я доближи възрастен господин.
— Великолепно произведение, мадам.
— Да, но е толкова тъжно.
— Тъжно ли, мадам?
— Че е умрял толкова млад, без да разгърне напълно таланта си.
— Така е. Имахме привилегията да го представляваме приживе и тази картина мина през ръцете ми три пъти през последните трийсет години.
— Смърт, развод и данъци?
Възрастният мъж се усмихна.
— Случайно да се занимавате с изкуство?
— Работя като консерватор за колекцията Търнър.
— О, в такъв случай моля да предадете много поздрави на Николас Серота — каза той и й връчи визитката си.
Саша отиде при тях.
— Смея ли да попитам за цената на картината на витрината?
— Ротко ли? — каза г-н Розентал и се обърна към клиента си. — Алекс, нямах представа, че си в града. Но със сигурност знаеш, че жена ти вече я купи за колекцията.
— Жена ми вече я е купила?
— Преди две седмици.
— Няма как да го е направила с депутатска заплата.
Розентал нагласи очилата си, вгледа се по-внимателно в клиента и каза:
— Моите извинения. Трябваше да осъзная грешката си веднага щом заговорихте.
— Казахте «колекцията» — рече Чарли.
— Да, колекцията Лоуъл в Бостън.
— Това е нещо, което винаги съм искала да видя — каза Чарли. — Но доколкото разбрах, тя е заключена в банков трезор.
— Вече не — отвърна Розентал. — Всички картини бяха върнати на мястото им в къщата в Бостън преди известно време. С удоволствие ще ви уредя лично посещение, мадам. Кураторът на колекцията работеше при мен и съм сигурен, че ще й е приятно да се запознае с вас.
— За съжаление довечера летим обратно за Лондон — рече Чарли.
— Колко жалко. Е, може би следващия път — каза Розентал и леко им се поклони.
— Странно — каза Чарли, след като излязоха на Лексингтън. — Очевидно те взе за някой друг.
— При това за някой, който може да си позволи Ротко.
— Хайде, по-добре да побързаме, ако искаме да стигнем на летището в пет — каза Чарли и погледна за последен път картината на витрината. — Опитвам се да си представя какво ли е да имаш Ротко.
— Знам, знам — каза Саша. — Ако Бог е искал да летим, е щял да ни даде криле.
— Не се подигравай — каза Чарли. — Самолетът лети много по-бързо.
— Направен е да лети с такава скорост. Така че просто се настани, отпусни се и се наслаждавай на шампанското.
— Но целият самолет се тресе. Не го ли усещаш?
— Ще престане веднага щом преминем звуковата бариера и после ще бъде като при всеки друг полет, само дето ще се движим с над хиляда и петстотин километра в час.
— Изобщо не искам да мисля за това — каза Чарли и затвори очи.
— И недей да заспиваш.
— Защо?
— Защото това е първото ти и единствено пътуване с «Конкорд».
— Освен ако не станеш премиер.
— Това няма да се случи, но…
Чарли стисна ръката му.
— Скъпи, благодаря ти за най-фантастичната почивка, която съм имала. Макар че трябва да призная, че с нетърпение очаквам да се прибера у дома.
— Аз също — каза Саша. — Чете ли уводната статия на сутрешния «Ню Йорк Таймс»? Като че ли дори американците вярват, че ще спечелим следващите избори. — Саша се обърна към нея и видя, че е заспала. Прииска му се и той да можеше да го направи. Погледна пътеката и видя човек, когото позна моментално. С удоволствие би му се представил, но не искаше да го притеснява. Мъжът се обърна и погледна към него.
— Каква щастлива случайност, мистър Карпенко — каза Дейвид Фрост. — Тази сутрин казах на продуцента си, че трябва да ви поканим час по-скоро в сутрешното ни предаване. Особено интересно ми е да чуя възгледите ви за Русия и колко според вас ще изкара Елцин.
За първи път Саша наистина повярва, че може би е само въпрос на време да стане министър.
За първи път от години Саша се радваше на партийната конференция в Блекпул. Вече нямаше реч след реч от подиума с искания към правителството за промени, защото този път министрите в сянка говореха за реформите, които ще направят, щом торите съберат смелост да обявят нови избори.