Всеки път, когато излизаше от хотела и тръгваше към конферентния център, минувачи му махаха и му викаха: «Успех, Саша!». Журналисти, които преди нямаха време за питие в «Ани», сега го канеха на обеди или вечери, които невинаги можеха да влязат в графика му. Посланието в заключителната реч на партийния лидер едва ли можеше да е по-ясно. Гответе се за правителство на новите лейбъристи. Подобно на всички останали в претъпканата зала, Саша с нетърпение очакваше Джон Мейджър да обяви общи избори.
Саша се чувстваше виновен, че от доста време не е посещавал графинята. Майка му пиеше чай с нея веднъж седмично и през годините двете бяха станали близки приятелки. Елена редовно му напомняше, че именно яйцето на Фаберже на графинята беше променило коренно живота им. Бяха минали обаче месеци, откакто възрастната дама беше посещавала срещите на борда, въпреки че продължаваше да притежава петдесет процента от компанията.
Когато Саша почука на вратата на апартамента й на Лаундс Скуеър, му отвори същата вярна прислужница, която за първи път го бе отвела при господарката си.
Саша се смая колко е остаряла графинята от последния път, когато я беше виждал. Оредялата й бяла коса и дълбоките бръчки по лицето й бяха като предвестници на смъртта. Тя му се усмихна немощно.
— Седни при мен, Саша — каза тя и потупа ръба на леглото. — Трябва да обсъдя нещо с теб. Знам колко си зает, така че ще се опитам да не ти губя времето.
— Бъдете спокойна, за никъде не бързам — каза Саша, докато сядаше. — Съжалявам, че от много време не сме се виждали.
— Няма значение. Майка ти ме държи в течение за всичко, с което се занимаваш. Компанията отново носи добра печалба и се надявам да доживея да те видя как ставаш министър.
— Разбира се, че ще доживеете.
— Скъпи ми Саша, стигнах възраст, на която смъртта ми е съседка, и точно затова исках да те видя. Двамата с теб имаме толкова общи неща, не на последно място привързаността и обичта към родината. Огромни длъжници сме на британските си домакини, че са толкова цивилизовани и толерантни, но кръвта във вените ни си остава руска. Когато умра…
— Да се надяваме, че няма да се случи още много време — каза Саша и хвана ръката й.
— Единственото ми желание — продължи тя, без да обръща внимание на прекъсването, — е да бъда погребана до баща ми и дядо ми в църквата «Свети Николай» в Санкт Петербург.
— Желанието ви ще бъде изпълнено. Така че моля, не мислете повече за това.
— Много мило от твоя страна и ще ти бъда вечно благодарна. А сега да минем на по-приятна тема, скъпо момче. Ще ти разкажа една история, която сигурно ще те развесели. Когато бях малка, цар Николай II дойде в детската ми стая и също като теб седна на ръба на леглото ми. — Саша се усмихна и продължи да държи ръката й. — Подозирам, че ще бъда единствената в историята на страната ни, на чието легло са сядали цар и бъдещ президент на Русия.
42.
Саша
Уестминстър, 1997
Джон Мейджър протака до последния ден от петата година на парламента. Междувременно вече никой не се питаше дали лейбъристите ще спечелят общите избори, а само колко голямо ще е мнозинството им.
Мястото на Саша в Мерифийлд вече не се смяташе за маргинално и затова го пратиха да обикаля страната и да говори на събирания в избирателни райони, в които рядко бяха виждали някой с червена розета. Дори Фиона Хънтър с нейните 11 328 гласа мнозинство в съседния избирателен район ходеше от врата на врата и организираше срещи, сякаш се бори за ключово оспорвано място.
Саша прекара последната седмица от кампанията сред приятели и поддръжници в Мерифийлд, докато чакаха да научат присъдата на нацията. В ранните часове на 2 май, петък, главният преброител на окръг Мерифийлд обяви, че мистър Саша Карпенко е спечелил мястото с 9741 гласа мнозинство. Алф му напомни за дните, когато разликата е била двуцифрена, при това след трето преброяване.
На сутринта той попадаше на едни и същи кратки заглавия на първите страници на почти всеки национален вестник: ПЪЛНА ПОБЕДА.
Когато беше обявено и последното място в Северна Ирландия, Лейбъристката партия имаше мнозинство от 179 души. Саша остана разочарован, че Бен Коен е изгубил мястото си, но трябваше да признае, макар и само пред себе си, че Фиона е оцеляла с мнозинство от две хиляди гласа. Реши да се обади на Бен по-късно през деня да му изкаже съболезнованията си.