След като посети дискретно най-добрия майстор на перуки в Бостън, той си взе билет обратно до Ница и плати в брой. Пътният агент му направи и отворена резервация в хотел «Париж», защото не беше сигурен колко време ще му е необходимо, за да изпълни плана си.
По специалност беше микромениджър, обсебен от детайлите. Кумирът му генерал Айзенхауер беше писал в мемоарите си, че ако силите са изравнени, планирането и подготовката решават изхода от битката.
Когато се качи на самолета за Ница, беше повече от готов да се изправи срещу нея на всяко бойно поле, което избере тя.
Г-ца Робинс им беше резервирала стаи в «Конот», любимия хотел на Лорънс в Лондон. Тъй като имаха само един уикенд преди Давос, всяка минута от престоя им беше от значение.
Националната галерия, колекцията Уолас и Кралската академия бяха задължителни и не ги разочароваха. Хенри Гудман в ролята на Шерлок ги накара да поискат да продължат престоя си и да видят всяко друго представление в Националния театър. И как можеш да избираш между Националния исторически музей, «Виктория и Албърт» и Музея на науката, освен ако не обиколиш и трите на бегом?
Ана остави колекцията Търнър и Тейт за последната им сутрин и двамата стояха пред входа много преди галерията да отвори. «Изглед към архиепископския дворец», нарисувана от художника, когато е бил едва на петнайсет, едва ли можеше да остави съмнения у някого в гения на Търнър. А след като видя «Корабокрушение» и «Венеция», на Ана й се прииска да предложи на Алекс да отиде в Давос без нея.
Тя се обърна и го видя да бъбри с някаква жена, която не приличаше на туристка и баджът на ревера й показваше, че може би работи в Тейт. От известно време Ана искаше да пита някого за отношенията между Търнър и неговия велик съвременник и съперник Констабъл, така че отиде при тях.
— Много съжалявам — тъкмо казваше жената. — За момент си помислих, че сте моят… Колко глупаво от моя страна. — И забързано се отдалечи. Изглеждаше засрамена.
— Какво беше това? — попита Ана.
— Не съм сигурен, но мисля, че ме взе за някой друг.
— Да не би да водиш двоен живот, скъпи? — подразни го тя. — Защото тя е точно твоя тип — тъмни очи, тъмна коса и изглеждаше много интелигентна.
— Намерих една такава преди известно време — отвърна Алекс и прегърна жена си. — И честно казано, една ми е достатъчна.
— Да не би да усещам, че започваш малко да се изнервяш заради речта?
— Може и да си права.
— Тогава да се връщаме в хотела за още една репетиция.
Изобщо не забелязаха, че главният консерватор на галерията ги гледа от прозореца на кабинета си, докато излизаха на Мибланк и спираха такси. Ако не бяха костюмът на «Брукс Брадърс» и американският акцент, Чарли можеше да се закълне… и тогава си спомни. Възможно ли беше това да е жената, която е работила в галерията на Розентал, а сега е куратор на колекцията Лоуъл?
Той седна на мястото си в първа класа и с облекчение откри, че не вижда познати лица сред пътниците. Използва дългия полет над Атлантика да премисли отново и отново стратегията си, макар да знаеше, че трябва да изглежда изненадан при първата им среща. Както беше при всеки опитен оратор, дори импровизациите се нуждаеха от репетиция.
Насочи вниманието си към досието й и си помисли, че вече сигурно знае за нея повече, отколкото знаят и най-близките й приятели. Когато самолетът кацна, се питаше какво ли би могло да се провали. Защото винаги има нещо, което не си очаквал. Пак Айзенхауер.
След като мина през паспортната проверка и прибра двата си големи кожени куфара, взе такси до хотел «Париж» и се регистрира. Даде на пиколото голям бакшиш, което беше част от плана. Трябваше да го запомнят. Не можеше да спи в самолети и затова направо си легна и не се събуди до осем на следващата сутрин.
Прекара деня в запознаване с разположението на хотела и казиното от другата страна на площада — не че някога беше играл комар. Важно беше да изглежда като редовен посетител, преди да се натъкнат един на друг. И най-важното, вечерите трябваше да бъдат репетирани до последната секунда.
В понеделник вечеря сам в ресторанта на хотела и се постара да спечели оберкелнера Жак с още един екстравагантен бакшиш, преди да се прибере в стаята си. Във вторник Жак потвърди, че тя и съпругът й вечерят в ресторанта всеки петък, след което отиват в казиното отсреща и остават на игралните маси до малките часове на нощта.
В сряда Жак го премести на масата до тяхната и го настани на мястото с гръб към нея. В четвъртък Жак много добре знаеше ролята, която се очаква да изиграе. Но пък мосю му беше оставил няколко големи поощрения и той предполагаше, че ако изиграе своята част, ще има и още.