В петък вечерта той седеше на мястото си трийсет минути преди вдигането на завесата. Направи поръчката си, но каза на Жак, че не бърза.
Двамата влязоха в ресторанта малко след осем и Жак дори не погледна към него, докато ги съпровождаше до обичайната им маса. Той продължи да чете международното издание на «Уолстрийт Джърнъл», тъй като искаше тя да усети, че е сам.
Жак изчака отнасянето на чиниите на основното ястие, преди да се вдигне завесата за второто действие, когато се върна на сцената да изиграе ролята си. Наведе се и прошепна в ухото й:
— Забелязахте ли кой седи на съседната маса, мадам?
— Ако имаш предвид възрастния господин с гръб към мен, не.
— Това е Джордж Сорос. Винаги ми дава бакшиш, когато е тук, и обикновено го удвоява при следващото си идване.
— Значи е редовен посетител?
— Гостува ни веднъж годишно, мадам, само за една седмица. За да може да се отпусне някъде, където никой няма да го познае.
— Днес ще пропусна десерта, Жак — каза тя. — Както и съпругът ми.
Тод изглеждаше разочарован, защото открай време си падаше по рулада с горчив шоколад, но познаваше този неин поглед.
— Както желаете, мадам — рече Жак и докато минаваше покрай следващата маса, напълни чашата на госта с вода — знак, че е изпълнил ролята си и напуска сцената.
След минута Тод стана и дискретно излезе от ресторанта. Гостът на съседната маса обърна страница на вестника си и продължи да чете. Ивлин стана, като избута стола си назад, докато не се удари в неговия.
— Много съжалявам — каза тя, когато той се обърна.
— Няма нищо — отвърна той, като стана и леко й се поклони.
— Боже мой, да не би да сте онзи, за когото ви мисля?
— Зависи кой искате да съм — отвърна той и се усмихна топло.
— Господин Сорос?
— Разбихте прикритието ми, мадам.
— Ивлин Лоуъл — каза тя и отвърна на усмивката му.
Той отново се поклони.
— Имах честта да познавам баща ви. Чудесен човек, от когото научих много.
— Да, скъпият папа. Иска ми се да беше жив, за да поискам съвета му за един проблем, който имам.
— Може би аз ще успея да ви помогна?
— О, не, не бих искала да се натрапвам…
— Скъпа госпожо, за мен ще е чест да посъветвам дъщерята на Джеймс Лоуъл и може би по този начин да се отплатя донякъде за добротата му през годините. Заповядайте, седнете при мен — каза той и издърпа стола й до своя.
— Колко мило от ваша страна — каза Ивлин, докато сядаше.
— Жак, чаша шампанско за дамата, а за мен обичайното. — Оберкелнерът забърза да изпълни поръчката. — Е, с какво мога да ви помогна, госпожо Лоуъл?
— Ивлин, моля.
— Джордж — каза той, облегна се назад и остави Ивлин да му разкаже всичко, което той вече знаеше, докато двамата отпиваха от питиетата си — шампанско за нея и бренди за него.
— Доста често срещан проблем, когато става въпрос за наследство — каза той, след като тя свърши. — Особено когато между наследниците има вражда. Наричат го дилемата петдесет на петдесет.
— Колко интересно — каза тя, попиваше всяка дума.
— Разбира се, има просто решение.
— И какво е то?
— Първо трябва да ви попитам нещо, Ивлин. Можете ли да пазите тайна?
— Със сигурност мога — отвърна тя и сложи ръка на бедрото му.
— Защото ще трябва да работим в тясно сътрудничество през следващите няколко дни и не искам никой, ама наистина никой да научава източника на това, което ще кажа, включително съпругът ви.
— В такъв случай може би ще е по-добре да се качим в стаята ви, където няма да ни притесняват — каза тя и плъзна ръка малко по-нагоре по бедрото му.
Боб определено не беше очаквал подобно нещо, но щом се налагаше…
Последният път, когато Алекс се беше чувствал толкова нервен, беше на бойното поле във Виетнам. И също като тогава чакането беше най-лошата част.
Първата му тревога беше, че никой няма да дойде да го слуша. Когато Нелсън Мандела, Джордж Сорос и Хенри Кисинджър фигурират в менюто, трябва да приемеш, че в най-добрия случай ще играеш ролята на десерта. Организаторите обаче го увериха, че «Ролята на Русия в новия световен ред» ще бъде специалитетът на деня и че повечето делегати ще си го поръчат.
Когато един помощник почука на вратата на стаята на говорителите и му каза, че е време, Алекс дори нямаше смелост да попита как изглежда залата. Накрая не издържа и надникна иззад завесата. Оказа се, че организаторите не са преувеличавали. Залата беше толкова претъпкана, че някои седяха по пътеките.