Клаус Шваб стана да го представи и каза на делегатите, че Алекс Карпенко е сред водещите банкери инвеститори в напъпващата руска република през последното десетилетие със сключването на сделки, изумили по-предпазливите му конкуренти, които останали да му дишат прахта. Банка «Лоуъл» беше дала ново значение на думите «отношение между риск и печалба», сключвайки поне една сделка, донесла хиляда процента печалба през първата година, като в същото време вдигаше заплатите на всички работещи в компанията.
— В дните на златната треска — каза Шваб — е трябвало да се качиш на фургона и да потеглиш на запад. В днешна Русия се качваш на частен самолет и политаш на изток.
Алекс изпита облекчение, че Шваб не спомена също, че му се е наложило да бяга от Санкт Петербург в линейка, но не и преди портфейлът му да бъде изпразнен от мъжка проститутка и свободен от дежурство парамедик.
Когато излезе на сцената, за да заеме мястото на Шваб, беше посрещнат с дружелюбни аплодисменти — от онези приемания, които сякаш ти казват: ще изчакаме да видим как ще мине речта, преди да произнесем присъдата си.
Алекс погледна редиците изпълнени с очакване лица и ги накара да изчакат още малко, преди да започне.
— Всеки път, когато говоря пред моя Лайънс Клъб, на студентски форум или дори на бизнес конференция, обикновено съм сигурен, че ще бъда по-информиран от всеки присъстващ. Приех тази покана, без да си давам сметка, че всички в тази зала ще бъдат много по-информирани от мен.
Последвалият смях му позволи да се отпусне мъничко.
— През последното десетилетие банка «Лоуъл» работи в Русия с местните хора и господин Шваб беше така добър да ни опише като едни от лидерите в тази област. Същата банка работи в Бостън в продължение на повече от век, а за нас все още мислят като за начинаеща компания. В контекста на инвеститорското банкиране в Русия обаче на нас се гледа като на утвърден фактор само десет години след стъпването ни в страната. Как е възможно това?
— Преди по-малко от петдесет години Сталин управлява една от най-големите империи на света — продължи той. — След смъртта му през 1953 той е оплакван като национален герой и му издигат статуи и в най-малките градчета. По целия свят името му се изрича наред с имената на Рузвелт и Чърчил. Но днес ще ви е трудно да откриете статуя на Сталин в бившия Съветски съюз, освен в родния му град.
— След Сталин идват поредица неизбрани деспоти, които преди това години наред са се спотайвали в сянката му — Хрушчов, Брежнев, Андропов и Черненко, които се вкопчваха във властта, докато не умираха или не биваха отстранявани насила. И изведнъж всичко се промени буквално за една нощ, когато на сцената излезе Михаил Горбачов и обяви началото на гласността. Просто преведено, това означава политика на по-отворено за съвети правителство и по-голяма информираност.
Замълча за момент.
— От март 1990 година, когато Горбачов стана първият избран президент на Съветския съюз, страната започна бързо да се променя и за първи път предприемачи можеха да работят в нея без ограниченията на централизирано командваната икономика.
Всички слушаха внимателно.
— Само че хората начело на тази трансформация бяха същите мутри от стария режим. Как бихте се почувствали, ако лидерът на Комунистическата партия на Америка получи ключовете за Форт Нокс? При това въпреки факта, че Съветският съюз има една от най-добрите образователни системи в света, стига да искате да бъдете философ или поет, но не и да учите икономика. В онези дни щяхте да имате по-добър шанс да изучавате санскрит в Московския университет, отколкото да се научите да се ориентирате в една електронна таблица.
— Русия държи двайсет и четири процента от световните резерви на газ, дванайсет процента от петрола и има повече дървен материал от всяка друга страна на света — продължи той. — Но макар вече да не мисли за себе си като за другар, обикновеният работник все така получава около петнайсет долара седмична заплата и малцина изкарват по повече от петдесет хиляди на година. Това е по-малко от заплатата на секретарката ми. Така че преходът от комунизъм към капитализъм в никакъв случай няма да бъде лесен.
— Всички знаем, че първото впечатление по принцип е трайно, и затова не биваше да се изненадвам, когато се върнах в родината си и още в първите часове се сблъсках с някои от проблемите на Русия. Стоях на един ъгъл в опит да спра такси и нямаше как да не забележа, че макар по улиците да нямаше недостиг на беемвета, мерцедеси и ягуари, почти не видях «Форд Фиеста» или «Фолксваген Поло». Разликата между бедни и богати в Русия е по-рязко изразена, отколкото в която и да било друга страна по света. Два процента от руснаците притежават деветдесет и осем процента от националното богатство, така че кой може да обвинява обикновените граждани, че отхвърлят капитализма и искат да се върнат към онова, което сега възприемат като доброто старо време на комунизма? Ако искаме западните ценности да победят, Русия се нуждае най-много от средна класа, която със своята усилена работа и усърдие ще може да се облагодетелства от зашеметяващото богатство на природни ресурси на страната.