Саша погледна нагоре и се усмихна на приятеля си, който, изглежда, се забавляваше на момента си на слава.
Когато въпросите към външния министър приключиха и говорителят призова да продължат с дневния ред, Саша бързо излезе от залата и отиде в Централното лоби, където се бяха разбрали да се видят с Немцов.
— Добре дошъл в Уестминстър, Борис — каза той, докато стискаше топло ръката на госта си.
— Благодаря — отвърна Немцов. — Беше удоволствие да те видя как отстояваш позицията си повече от добре. Макар че трябва да се съглася, че на спазването на човешките права у нас не се държи особено и колегите ми много ще се зарадват, когато им кажа, че съм чул въпросът да се повдига в британската Камара на общините.
— Имаш ли време да пийнем чай на терасата? — попита Саша.
— Чакам го с нетърпение цял ден — отвърна Немцов.
Саша поведе госта си по покритото със зелена пътека стълбище към терасата, откъдето се откриваше изглед към Темза.
— Е, какво те води в Лондон? — попита той и каза на появилия се веднага сервитьор: — Само чай, благодаря.
— Официално съм тук да се срещна с кмета на Лондон и да обсъдим екологичните проблеми на свръхнаселените градове, но основната ми цел е да се видя с теб и да те запозная със случващото се на политическия фронт в Русия.
Саша се облегна назад и заслуша внимателно.
— Както знаеш, президентските избори ще се проведат след година.
— Малко преди следващите общи избори във Великобритания — каза Саша.
Сервитьорът сложи на масата поднос чай и бисквити.
— Елцин вече обяви, че няма да участва в следващите избори, вероятно повлиян от сегашния си рейтинг на одобрение, който според социологическите проучвания е около четири процента.
— Това е наистина трудно за постигане — каза Саша, докато наливаше чая.
— Не и ако се будиш всяка сутрин с махмурлук и си пиян преди обед.
— Елцин има ли си помазан наследник?
— Доколкото знам, не. Но дори да имаше, едно такова помазване е равносилно на целувката на смъртта. Не, единственото наистина значимо име в момента е на лидера на Комунистическата партия Генадий Зюганов и повечето хора смятат, че връщането към миналото ще е истинска катастрофа, макар че тази възможност не може просто да се отхвърли. Честно казано, Саша, едва ли би имал по-добър шанс да станеш нашия следващ президент.
— Но може би моят рейтинг на одобрение също ще витае около четирите процента.
— Радвам се, че повдигна този въпрос — каза Немцов и извади листче от вътрешния си джоб. — Направихме неофициално проучване и се оказа, че в момента рейтингът ти е четиринайсет процента. Двайсет и шест процента от хората обаче дори не знаят кой си, а трийсет и един още не са решили. Така че сме окуражени. Ако се върнеш в Санкт Петербург и официално обявиш намерението си да се кандидатираш, мога да ти гарантирам, че процентите ще се променят тутакси.
— Признавам, че се колебая — каза Саша. — Миналата седмица «Таймс» писа в уводната си статия, че ако лейбъристите спечелят следващите избори, което изглежда много вероятно, аз може да съм следващият външен министър.
— Честно казано, изобщо не се изненадвам, след като видях представянето ти в Камарата днес следобед и как си наясно с толкова много теми. Все пак ще посоча, че президент на Русия е много по-голяма награда за човек, роден и израснал в Санкт Петербург.
— Прав си. Но не мога да позволя колегите ми да го научават. Освен това трябва да съм сигурен, че имам реален шанс за успех, преди да се откажа от всичко, за което работих толкова усилено.
— Това е напълно разбираемо — каза Немцов, — но няма да можем да преценим шансовете ти, докато не разберем кой е основният ти противник.
— Но ти беше вицепремиер — каза Саша. — Защо ти не се кандидатираш?
— Защото моят рейтинг не е много по-добър от този на Елцин. Сигурен съм обаче, че с моята подкрепа можеш да спечелиш.
— Радвам се да го чуя. Но Владимир си остава проблем. В края на краищата той беше заместник-кмет на Санкт Петербург и идеята да се кандидатирам за президент няма да му хареса.
— Няма защо да се тревожиш за Владимир. Той напусна Санкт Петербург минути преди да бъде арестуван за злоупотреба с обществени средства. Отпраши към Москва и за последно са го виждали в Кремъл.
— Какво прави там?
— Носят се слухове, че работи в тясно сътрудничество с Елцин, но никой не е сигурен като какъв точно.
— Владимир се интересува само от едно нещо — да стане шеф на ФСС.
— Чудно ми е кого ли си мислят, че са заблудили, когато закриха КГБ и го възродиха като Федерална служба за сигурност. Старите мутри вършат старата работа, дори в същата стара сграда — каза Немцов. — Но ако Владимир успее да постигне целта си, по-добре да не си създаваш враг в негово лице. Всъщност, ако е на твоя страна, това би помогнало на каузата ти.