— Добра работа, Вик — каза Соломон.
— Несъмнено — добавих.
Видях Хостетлер и Надя да влизат в бара с куфари на колелца. Тя беше с жълта лятна рокля на точки, която й придаваше невинния вид на момиче от квартала. Той беше с тениска с надпис „Спасете Евърглейдс“ и джинси. Щяха да се връщат в Пенсилвания. Когато приближиха масата ни, ние станахме.
Започна голямо прегръщане.
Виктория прегърна Надя, после Хостетлер.
Соломон прегърна Хостетлер, после Надя.
Аз само стиснах ръката на Хостетлер и казах „благодаря“ на Надя. Съжалявам, просто не си падам по такива цуни-гуни.
— Искам да ти се извиня лично, Стив — каза Надя. — Причиних ти толкова неприятности.
— Всичко приключи добре — отвърна той.
— Може ли да поговорим насаме?
Соломон погледна Виктория, която сви рамене и кимна утвърдително.
— Ще отида да оправя сметката в хотела, скъпа — каза Хостетлер и потегли с багажа.
Надя и Соломон се дръпнаха в далечния край на бара, където започнаха да шепнат. Виктория наблюдаваше известно време, после ме попита:
— Какво става там?
— Нямам представа.
— Нали не мислиш, че…?
— Че какво?
— Каквото ти казах. Че между тях има нещо.
— Стига, Виктория. Повярвай ми, познавам такива неща по езика на тялото.
Което, разбира се, стана точно в момента, в който Надя целуна Соломон по устните. Кратка целувка, не продължителна, жадна, „нямам търпение да правим секс отново“.
— Какво, по дяволите… — почна Виктория.
— Успокой се. Това е руски поздрав.
— Измисли си го. Те вече се поздравиха.
И двамата видяхме как Надя бръкна в чантата си и подаде нещо на Соломон. Нямаше начин да видим какво е от това разстояние. Не беше голямо. Побра се в шепата му.
— Джейк! Какво правят те?
Не знаех, затова не отговорих.
Соломон и Надя се прегърнаха. Пак. Бързо. След това тя отиде при човека претцел на рецепцията, а Соломон се върна на масата ни.
Когато седнахме, известно време всички мълчаха.
— Защо си се изчервил? — попита Виктория настойчиво.
— Н-не съм — заекна Соломон. — Н-не се изчервявам.
— Вратът ти се е зачервил. Да нямаш температура?
— Добре съм.
— Какво ти даде Надя?
— Не съм сигурен, че тук е мястото и времето — каза Соломон.
— Защо не?
— Ами… защото е между нас двамата.
— Между теб и Надя?
— Не! Теб и мен, Вик.
— Ще си тръгвам — предложих.
— Не, няма — отсече Виктория. — Трябва ми свидетел, ако се окаже, че имам достатъчни основания да прережа гърлото на Стив. Какво ти даде Надя?
Соломон бръкна в джоба си и извади малка кафява торбичка от памучен плат, с връвчица за стягане. Сложи я на масата.
— Отвори я, Вик.
Тя го изгледа неуверено, после взе торбичката, дръпна връвчицата и отвътре в дланта й изпадна нещо малко по-малко от топка за голф, подобно на стъкло.
— Какво е това? — попита тя.
— Прилича на кварц — казах.
— Нешлифован диамант — обясни Соломон. — Голям. Надя смята, че ще е между четири и пет карата, след като го шлифоват. Изглежда, знае доста за диамантите.
— Мислех, че ченгетата са намерили всички диаманти, когато са претърсили къщата на Хостетлер — казах.
— Не са открили тези, които Надя е заровила в задния двор.
— Значи има още? — попита Виктория.
— Достатъчно, за да построят нова фабрика на Хостетлер — каза Соломон. — Макар че ще продължават да свиват претцелите на ръка. Така или иначе, Надя иска този диамант да бъде твой. Искам да кажа, аз искам да бъде твой.
— Какво ми казваш, Стив? — попита тя.
— Ами…
Размърдах се на стола си.
— Соломон, дали както седя тук не чувам да предлагаш на Виктория да се омъжи за теб?
— Ами… Да.
— О, Боже! — изпъшка Виктория.
— Справяш се отвратително, Соломон — казах. — Ще ти помогне ли, ако се чупя?
— Да, по дяволите.
— Е, изчезвам, мили мои.
— Не бързай толкова, Джейк — спря ме Виктория. — Ще те виждаме често занапред.
— Защо? Кого от двама ви ще обвинят следващия път?
Тя не ми обърна внимание и се обърна към Соломон.
— Да, Стив, за бога, да! Искам да се омъжа за теб.
Соломон изпусна дълга ниска въздишка, като въздух от развързан балон.
— Яба-даба-дууу!
Скочиха на крака, прегърнаха се и се целунаха. Бавно, дълбоко, продължително. Толкова продължително, че бих могъл да ударя кана мартини и да разбъркам още една. Както смятах да направя, когато се прибера у дома. Сега обаче седях там, в бара, докато двамата се прегръщаха и целуваха някъде над мен. Сдобряването не е спорт за зрители, обаче ето на — бях там, като скърцащо трето колело. Разбира се, че се радвах за тях, но част от мен се чувстваше пуста. Соломон беше щастлив кучи син, а аз щях да се прибера у дома сам.