Вятър ли? Въпреки целия си опит никога нямаше да повярвам, че вятърът може да духа с такава сила. То не се поддава на описание. Как може да се опише един кошмар? Такова нещо беше и този вятър. Той свличаше дрехите от телата ни. Казвам свличаше и твърдя, че беше така. Ако искате, вярвайте. Аз само разказвам нещо, което съм видял и
——
1 В а х и н е — жена. Б. пр.
изпитал. Случва се понякога и сам да не го вярвам. Но го преживях и това е достатъчно. Беше чудовищен вятър, а най-чудовищното в него беше това, че непрестанно се усилваше.
Представете си .милиони, милиарди тонове пясък. Представете си този пясък да се носи с деветдесет, сто, сто и двадесет или колкото ви дойде наум мили в час. Представете си още, че той е невидим, неосезаем, но въпреки това напълно е запазил тежестта и плътността на пясъка. Представете си всичко това и може би ще добиете смътна представа за този вятър.
Сравнението с пясъка може да не е правилно. Сметнете, че е било тиня, невидима, неосезаема, но тежка като тиня. Не, нещо повече! Сметнете, че всяка молекула въздух е била сама по себе си планина от тиня. След това се опитайте да си представите натиска на безброй такива планини. Не, не е по силите ми да го опиша. В езика може да има достатъчно думи, за да се опишат обикновените условия на живота, но възможностите му не достигат за описване на условията, създадени от такъв страхотен напор на вятъра. Щеше да е по-добре, ако бях изпълнил първоначалното си намерение и не бях се опитвал да го описвам.
Ще кажа само, че морето, което отначало се бе развълнувало, застина под натиска на този вятър. Нещо повече: ураганът като че ли бе всмукал целия океан в бездната си и го мяташе в тази част от пространството, която доскоро беше заета от въздуха.
Разбира се, бяхме загубили платната си дълго преди това. Обаче капитан Удуз имаше на „Пьотит Жан“ нещо, което не бях виждал дотогава на шхуна от Южните морета — плаваща котва. Това беше конусовидна платнена торба с огромен железен обръч на края, който не й позволяваше да се затвори. Плаващата котва се управлява горе-долу като хвърчило и се забива във водата, както хвърчилото се забива във въздуха, но с малка разлика. Плаващата котва остава малко под повърхността на океана в отвесно положение. Дълго въже я съединява с шхуната. Благодарение на това „Пьотит Жан“ плаваше с нос срещу вятъра и срещу вълните, доколкото ги имаше.
Положението всъщност щеше да е благоприятно, ако не бяхме на пътя на бурята. Наистина вятърът
откъсна нашите платна от въжетата, отнесе стенгите и обърка безнадеждно шкотовете, но въпреки това щяхме да се отървем благополучно, ако не се намирахме точно пред приближаващия център на бурята. Това ни изяде главата. Бях зашеметен, изтръпнал, парализиран, изнемощял от непрекъснатия напор на вятъра и тъкмо вече бях готов да се откажа от борбата и да умра, когато върху ни налетя центърът на бурята. Ударът, който понесохме, представляваше съвършено затишие. Никакъв полъх не раздвижваше въздуха. А от това ни се гадеше.
Не забравяйте, че дълги часове страхотно бяхме напрягали мускулите си, за да устоим на ужасния натиск на вятъра. И после изведнъж натискът изчезна. Зная, че се чувствувах тъй, сякаш всеки миг щях да се раздуя и да се пръсна на парчета във всички посоки. Струваше ми се, че всеки атом, от който се състоеше тялото ми, отблъсква всеки друг атом и е готов да литне неудържимо в пространството. Но това трая само миг. Бяхме пред гибел.
Щом вятърът и натискът секнаха, морето се надигна. То се мяташе, бушуваше и се устремяваше право към облаците. Не забравяйте, че този невъобразим вятър духаше от всички посоки към центъра а затишието. Резултатът беше, че и вълните се надигаха от всички посоки. Нямаше вятър, който да ги спре. Те изскачаха като тапи от дъното на кофа с вода. Без ред, без постоянство. Бяха бучащи, беснеещи вълни. Най-малко осемдесет фута високи. Това не бяха дори вълни. Не приличаха на никоя вълна, видяна някога от човека.
Бяха плиски, чудовищни плиски и нищо друго. Осемдесет фута високи плиски. Осемдесет ли? По-високи от осемдесет фута. Те прехвърляха върховете на мачтите ни. Бяха водоскоци, взривове. Бяха пияни. Стоварваха се къде ли не и как ли не. Удряха се една в друга, блъскаха се. Втурваха се заедно, рухваха една връз друга или се сриваха едновременно в хиляди водопади. Това — този център на урагана — беше океан, какъвто човек никога не е сънувал. Беше бъркотия на бъркотиите. Анархия. Адски въртоп на побеснели морски води.