Чернокожите не устояха на изкушението. Докато те се боричкаха за тези съкровища, ние избутахме лодката от плитчината, качихме се и се отдалечихме на четиридесет фута от брега. А през следващите четири часа аз наех тридесет души от същия този бряг.
Случката, която ми идва наум, стана на Малаита, Най-дивия остров в източната част на Соломоновия архипелаг. Туземците се държаха извънредно дружелюбно, а откъде можехме да знаем, че цялото селище е събирало две години богатства, с които да откупи глава на бял човек? Всички тия разбойници са ловци на глави и смятат за особена скъпоценност главите на бели хора. Този, който вземеше главата, щеше да получи всичко събрано. Както казах, те
изглеждаха много дружелюбни, затова този ден се отдалечих по брега на цели сто крачки от лодката. Отоо ме бе предупредил и както винаги, когато не му обръщах внимание, си изпатих.
Преди да се усетя, цял облак копия полетя срещу мене из златистия гъстак от мангови дървета. Десетина се забиха в тялото ми. Втурнах се да бягам, но се препънах в едно от тях, здраво забучено в прасеца ми, и паднах. Рунтавите чернокожи се спуснаха към мен, всеки с томахавка на дълга дръжка и широк като ветрило край, за да ми отсекат главата. Наградата толкова ги блазнеше, че си пречеха един на друг. Удаде ми се да избягна няколко удара, като се мятах наляво и надясно по пясъка.
Сетне пристигна Отоо — Отоо варваринът. Успял бе някак да докопа тежък боен боздуган, а от близко разстояние той беше много по-сигурно оръжие от пушката. Отоо се озова всред гъмжилото, тъй че диваците не можеха да го пронижат с копие, а томахавките им като че ли бяха повече от безполезни. Отоо се биеше заради мен и бе изпаднал в стихийна ярост. Той въртеше боздугана с изумителна сръчност. Черепите им се разплескваха като презрели портокали. Едва когато ги принуди да отстъпят и
грабнал ме на ръце, се спусна да бяга, той получи първите си рани. Отоо стигна в лодката намушкан
с четири копия, грабна уинчестъра си и с всеки изстрел свали по един човек. После се качихме на шхуната и се заехме с раните си.
Седемнадесет години не се разделихме. Той ме направи каквото съм. Ако не беше той, днес щях да набирам работници, да бъда търговски агент или спомен в паметта на хората.
— Ти си харчиш парите, а след това тръгваш да печелиш други — каза той един ден. — Сега ти е лесно да печелиш пари. Но когато остарееш, ще си похарчил парите си, а не ще можеш да пътуваш и да печелиш нови. Зная, господарю. Наблюдавал съм как живеят белите хора. По островите има много старци, които някога са били млади и са могли да печелят пари също като тебе. Сега са стари, нямат нищо и чакат да пристигнат младежи като тебе, та да ти почерпят по някоя чашка. Чернокожият работник е роб на плантациите. Той получава двадесет долара на година. И върши тежка работа. Надзирателят не върши тежка работа. Само язди кон и надзирава работата на чернокожия. А получава хиляда и двеста долара на година. Аз съм моряк на шхуна. Получавам петнадесет долара на месец. Защото съм добър моряк. И върша тежка работа. Капитанът има двойна тента и пие бира от високи бутилки. Никога не съм го видял да тегли въже или да гребе. А получава сто и петдесет долара на месец. Аз съм моряк. Той е мореплавател. Господарю, мисля, че за теб ще е много хубаво да изучиш мореплаването.
Отоо ме подтикна да го направя. Той стана втори помощниккапитан на първата ми шхуна и се гордееше с моето командуване много повече, отколкото самия мен. После започна да ми втълпява:
— Капитанът е добре платен, господарю, но отговаря за кораба и това вечно му тежи. Собственикът печели повече — седи си на брега, има много слуги и си играе с парите.
— Вярно, обаче една шхуна, и то стара шхуна, струва пет хиляди долара — възразих. — Ще остарея, докато спестя пет хиляди долара.
— Белите хора умеят бързо да печелят пари — .продължи той и ми посочи обраслия с кокосови палми бряг.