Бяхме на Соломоновите острови по това време ш товарехме слонски орехи1 от източния бряг на Гуадалканал.
— От устието на тая река до устието на другата има две мили — каза той. — Местността е равнинна
——
1 Слонски орех — плод на вид южноамериканска палма. Б. пр.
и се простира дълбоко в острова. Сега не струва нищо. Догодина — кой знае? — или по догодина хората ще плащат много пари за тая земя. Мястото е удобно за пускане на котва. Големи параходи могат да спират близо до брега. Можеш да купиш тая земя на четири мили навътре от стария вожд за десет хиляди пръчки тютюн, десет бутилки уиски и една пушка шнайдер, което може да ти струва стотина долара. После ще запишеш покупката при комисаря, а догодина или по догодина ще я продадеш и ще станеш собственик на кораб.
Послушах го и думите му се сбъднаха, макар не след две, а след три години. После дойде сделката с ливадите на Гуадалканал — двадесет хиляди акра с правителствена концесия за деветстотин деветдесет и девет години срещу еднократно плащане. Бях собственик на концесията точно деветдесет дни, след което я продадох на едно дружество за цяло състояние. Винаги Отоо беше този, който гледаше напред и дебнеше удобния случай. На него се дължеше изваждането на потъналия „дон Кастър“, откупен на публичен търг за сто лири стерлинги и дал чиста печалба три хиляди лири след заплащането на всички разноски. Негов беше починът и за плантацията на Саваи, и за какаовата сделка на Уполу.
Ние вече не плавахме толкова, колкото едно време. Бях станал твърде заможен. Ожених се и жизненото ми равнище стана по-високо; но Отоо остава същият едновремешен Отоо и шеташе насам-натам из къщата или се мяркаше в кантората с дървената си лула в уста, с долна риза за един шилинг на гърба и лавалава1 за четири шилинга около бедрата. Не можех да го накарам да харчи пари. Не можех да му се отплатя с нищо друго освен с обич и бог ми е свидетел, че той я получаваше в пълна мярка от всички ни. Децата го обожаваха; ако се подаваше на глезене, жена ми положително щеше да го погуби.
Децата! Всъщност той беше този, който им помогна да стъпят на крака в практическия живот. Започна с това, че ги учеше да ходят. Бдеше над тях, когато бяха болни. Едно по едно, когато още едва щапукаха, ги водеше в лагуната и ги направи
——
1 Лавалава — набедрена кърпа. Б. пр.
земноводни. От него те научиха за навиците на рибите и начините да ги ловят повече, отколкото аз бях успял да науча през целия си живот. Същото беше и с джунглата. На седем години Том знаеше за горския свят повече от това, което някога си бях представял, че може да съществува. На шест години м Мери, без да трепне, се хвърли в морето от Слайдинг Рок, а пък аз съм виждал силни мъже да се отказват от този подвиг. А Франк, едва навършил
шест години, можеше да вади монети от осемнадесет
фута дълбочина.
— Моите хора от Бора Бора не обичат езичниците — те всички са християни; а пък аз не обичам християните от Бора Бора — каза ми той един ден, когато с намерение да го накарам да похарчи част от парите, които по право бяха негови, се мъчех да го убедя да посети с една от нашите шхуни родния си остров — специално пътуване, което се надявах да превърна в рекорд на безогледна разточителност.
Казвам „една от нашите шхуни“, при все че по закон навремето те принадлежаха на мен. Дълго се борих с него да стане мой съдружник.
— Ние сме съдружници от деня, в който потъна „Пьотит Жан“ — най-после каза той. — Но щом това е искреното ти желание, да станем съдружници, и пред закона. Аз не върша никаква работа, а въпреки това разноските ми са големи. Пия, ям и пуша повече, отколкото трябва; това струва много, зная. Не плащам за игрите на билярд, понеже играя на твоята маса; и все пак парите си вървят. Да ловиш риба на рифовете, е развлечение само за богати хора. Стойността на въдичките и на памучното влакно е направо скандална. Да, налага се да станем съдружници пред закона. Парите ми трябват. Ще си ги получавам от главния счетоводител в кантората.
Приготвихме документите и се регистрирахме. След една година бях принуден да се оплача.
— Чарли — казах аз, — ти си подъл дърт мошеник, стиснат скъперник, опърничав твърдоглавец. Ето, твоят дял в нашето съдружие за тази година възлиза на хиляди долари. Главният счетоводител ми даде този документ. Той гласи, че през годината си изтеглил само осемдесет и седем долара и двадесет цента.
— Имам ли още да взимам? — загрижено попита той.
— Казвам ти: хиляди и хиляди — отговорих аз. Лицето му светна, сякаш безкрайно му олекна.
— Това е хубаво — рече той. — Погрижи се главният счетоводител да прави сметките както трябва. Когато ми дотрябват, ще си ги поискам и не бива да липсва нито един цент. . . Липсва ли — добави строго след кратко мълчание, — ще трябва да приспаднем недостига от заплатата на счетоводителя.