Зелуегър започва да люлее назад-напред тялото си във все по-широки махове и да отговаря на коментарите му с висок, пресилен смях. Пръстите й се сплитат в скута й. Същевременно през цялото това време тя е с широка усмивка на лицето.
Когато Летърман пуска шега, че е бил разочарован, когато тя се е омъжила, тъй като е искал да се ожени за нея, тя се извръща напълно от него и навежда глава, като се смее. После идва най-поразителният момент: за. един кратък миг истински гняв покрива лицето й. Тя се на-мръщва, присвива очи, изкривява устни и всички следи дори на най-слаба усмивка напускат лицето й. Няма съмнение - може да изглежда, че се смее, но тя е направо бясна.
Но както бързо се появява, така бързо гневът й изчезва. Онова „мик-роизражение“ трае само част от секундата - твърде недостатъчно, за да бъде уловено от нетренирано око. Наложи ми се да забавя клипа по време на моя анализ в шоуто. Но след като веднъж си видял този знак, вече знаеш какво да търсиш. Не можеш да го пропуснеш.
Г невът на Зелуегър се изпарява и тя отново се усмихва сияйно, завърта главата си и гледа директно в Летърман. За пръв път в течение на двайсет секунди, след като той й е задал първоначалния въпрос, тя го гледа в очите - но малко насилено. Тя дори едва доловимо обръща глава, за да го въвлече отново в пряк зрителен контакт. Може би не случайно след това той оправя вратовръзката си със запазения си жест за притеснение и казва: „Може би не е моя работа?“, а тя отговаря: „Ами, след като го спомена - наистина не е!“ - отново с висок, лаещ смях.
Всеки от нас има аспекти от частния си живот, които иска да си останат лични. Когато общуваме със света, ние надяваме социалното си лице и се опитваме да се държим така, че да не позволяваме на никого да вижда зад булото.
Дори когато сме решени да не се разкриваме, много малко от нас успяват да прикрият истинските си чувства. Дори най-съвършените актьори могат съвсем неволно да издадат истинските си емоции чрез сигналите на тялото.
След като изучите и овладеете езика на тялото, ще откриете смаяни колко много може - против волята си - да разкрие един човек за себе си, без да е произнесъл и дума. Макар че повечето хора никога не схващат тези сигнали, след като се научите да ги разпознавате, ще ги забелязвате навсякъде - и дори ще сте в състояние да ги контролирате по-лесно у самите себе си.
Никога няма да забравя онзи първи път, когато открих силата на езика на тялото.
Бях в курса по психология в университета „Пейс“ и изгарях от желание да впечатля околните. Седях на първата редица, водех си старателни бележки, докато слушах как професор Мичъл изнася лекцията си в претъпканата аудитория.
Точно в този ден професор Мичъл говореше за проксемика, науката за общуването на хората във физическото пространство. Той описа зо-
12 I Въведение
ните на лично пространство, разказвайки ни една от неговите, станали запазена марка, страхотни истории, като се разхождаше напред назад из стаята.
Постепенно, докато говореше, той се приближаваше все по-близо и по-близо до мен. Наивната аз, продължих да си записвам, някак несъзна-ваща какво става, но подсъзнателно започнах да чувствам нарастваща неловкост.
По средата на изречението той рязко спря да говори. Тонът му се промени и той произнесе високо:
- Добре, искам да погледнете тази млада лейди.
Всички глави в стаята се обърнаха към мен и групата ясно доловимо ахна. Професор Мичъл се наведе над банката ми, почти докосвайки носа си до моя нос. Въпреки че ръцете ми още стояха на чина, останалата част от тялото ми се дръпна назад, сякаш да избяга.
Професорът се бе придвижил толкова леко и ловко, че аз не бях разбрала какво става. Докато не завърши този малък „експеримент“ и не привлече вниманието на останалите към позата ми, дори не осъзнавах, че съм се изкривила в опит да се отдалеча от него. Тялото ми автоматично бе реагирало на неговото коварно, но много агресивно нахълтва-не в моето пространство. Той бе използвал тялото ми, за да излъчи послание за сила, превъзходство и тотален контрол. И уменията му да използва езика на тялото, съчетани с пълната ми липса на усет, бе дала на този мъж абсолютно върховенство.
Бях слисана, изпълнена с благоговение и мигновено обсебена. Трябваше да науча тези тайни, за да мога лично да ги използвам. Така възникна страстта ми към езика на тялото.
Изследванията сочат, че повече от 93% от междуличностното общуване е невербално. Как се движи тялото ни, какви физиономии правим, колко бързо говорим - дори къде седим или стоим, колко парфюм сме си сложили, какъв тип бижу носим, дори това дали косата ни е дълга или къса - всички тези елементи изпращат сигнали далеч по-убедително, от-колкото го правят думите. Приблизително хиляда различни невербални фактора участват в посланието, което изпращате при всяко едно общуване. Тези невербални елементи имат много по-голяма сила, отколкото нищожните 7% въздействие на думите, които излизат от устата ни.