Всяко трепване на китката или промяна в тона на гласа ни отразява по някакъв начин как се чувстваме или какво мислим за човека, с когото говорим. Вярваме ли му? Наистина ли имаме доверие в продукта, който ни продава? Изпитваме ли желание да се обърнем и да си плюем на петите? Езикът на тялото не само допълва онова, което казваме -той обикновено доминира нашия разговор.
Съзнанието може да е фокусирано върху разшифроването на произнесените в разговора думи, но подсъзнанието е, което върши наистина тежката работа, „разчитането“ на многото езици на тялото за невер-бални следи, които издават истинските намерения на човека срещу нас. Напредъкът на науката в областта на психологията, антропологията, лингвистиката и социологията показва, че невербалните сигнали са най-правдивите и надеждни източници за комуникация. Първобитните ни прародители са развили силно вътрешно чувство и разбиране на невер-балния език на тялото, а ние сме наследили това „шесто чувство“ от тях. Всъщност, отделен клас мозъчни клетки - „огледалните неврони“ - са еволюирали: в началото са били важни за оцеляването на приматите, но с течение на времето са се развили до степен да помагат на хората да споделят знания, да преподават изобразително изкуство, да се учат как да се бият или да изразяват състрадание, вероятно дори как да говорят - и всичко това е основано на акта на разчитане на езика на другото тяло. Научните изследвания в областта на неврологията разкриват, че от момента на раждането ни в определена част от мозъка постоянно се създават и разрушават нови връзки на базата на невербалното ни общуване с околните. Все по-усложняващата се комуникационна система на мозъка реагира и се променя с всяко общуване, постоянно съобщавайки ни почти всичко, което е нужно да знаем за хората около нас.
Проблемът е, че повечето от нас с течение на времето отвикват да се вслушват в тези сигнали. Ние отказваме да приемем „вътрешното си чувство“, защото смятаме, че не е толкова надеждно, колкото рационалната ни преценка за околните. В резултат на това стигаме до там да ни измамят, изиграят, изоставят или заблудят.
Да вземем за пример Джим.
Джим работеше като автор на реклами в рекламна агенция. Силно напрегнатата му работа заприличваше на змийско гнездо с всеки изминал ден. Той беше доволен, че има приятел в лицето на Том, по-млад колега, на когото Джим беше помагал. Том и Джим споделяли всички клюки, които се носели в офиса, анализирали корпоративната политика, за да разберат кога може да се случи следващото преструктуриране. И двамата знаели добре, че работата им зависи от предлагането на нови идеи, които да продават съответния продукт.
Една от най-травмиращите части от работата им била да представят идеи в зала, пълна с колеги и изпълнителни директори. За да се подготвят, Джим и Том често се упражнявали един пред друг. Един ден, кога-то Джим споделил новата си идея с Том - първата му „истинска“ идея от доста време - той усетил, че нещо се е променило във взаимоотношенията им. Започнал да се чувства несигурен. Заради новата идея ли било? Или заради Том?
Том не бил направил нищо различно - просто си седял там, гледал представянето на Джим както винаги го бил правил, може би дори малко по-напрегнато от обикновено. Когато Джим разяснил подробно идеята си и рекламната си стратегия за нова марка диетична сода, ръцете на Том били скръстени, челото му било набръчкано съсредоточено, очите му били фокусирани върху презентацията на Джим. Точно когато
14 I Въведение
Джим стигнал до най-добрата част, веждите на Том отскочили нагоре и той кръстосал краката си.
- Да, предполагам, че това е добра идея - казал Том, когато Джим най-накрая свършил. Джим мигновено се усетил смачкан и потиснат -не това бил отговорът, на който се надявал. - Може би искаш да поработиш върху края на твоята... А! - той погледнал часовника си. - В два има конференция. Ще говорим по-късно. - Том станал и излязъл бързо от офиса на Джим.
Джим седял напълно съкрушен. Обзалагам се, че просто не иска да ме огорчава, помислил си той. Вероятно идеята ми не струва.
През останалата част от деня и на следващата сутрин Джим се чувствал некомфортно. Иска ми се да се отърся от това, мислел си той. Потърсил Том да отидат заедно до кафенето, но изпитал странно облекчение, когато не го заварил на бюрото му.