По-късно, на служебната среща, Джим седнал на обичайното си място до масата и бил изненадан, когато видял Том да седи от другата страна. Обикновено сядали заедно. Том пуснал тънка усмивка на Джим и Джим отново усетил неприятно чувство. Какво ставало?
Водещата директорка открила събранието и всички насочили вниманието си към нея.
- Отлично, че ви виждам всичките - казала тя и огледала насядалите около масата. - Днес ще направим нещо различно. Тази сутрин чух невероятно хрумване, нещо, което ще продаде огромни количества диетична сода и затова искам да го споделя с вас, така че да можем всички да работим по темата през останалата част от срещата. - Стомахът на Джим се свил и той хвърлил поглед към Том, който бил забол поглед в листите пред себе си. - Тази сутрин Том беше в асансьора, когато аз влязох и... - Директорката представила в подробности идеята на Джим, която Том бил обявил за своя.
Нека сега помислим дали не би било полезно за Джим да знае, преди да сподели най-добрата идея в кариерата си, че Том не му е истински приятел? Нямаше ли да е по-лесно и по-малко болезнено да е наясно с този факт седмици по-рано, когато Том е започнал бавно да се отдръпва от приятелството им и да дава знаци - като например избягване на зрителен контакт, по-често кръстосване на ръцете пред гърдите и по-малко одобрителни кимания, когато Джим говори, - че не може да му се има доверие?
В тази книга ще ви науча съзнателно да разчитате тези невербални сигнали, така че да знаете какво околните наистина мислят за вас, а не само какво казват. Когато научите техниките, които ще споделя с вас на тези страници, ще започнете да забелязвате кои са истинските ви приятели и в кои сте се лъгали. Ще се научите да разбирате кога някой се е влюбил във вас, или само иска да ви измами. Ще се научите да се нагаждате към инстинктите си и да им вярвате, така че да не пренебрегвате вътрешното си чувство, когато то крещи: „Не ме интересува какво казва той - не му вярвай!“
Когато загубим връзка с естествената си способност да разбираме езика на тялото, можем неволно да изпратим погрешни сигнали и в резултат на това да отблъснем или да прогоним някого. В тази книга ще научите как да контролирате собствените си невербални сигнали и да изпращате само послания, каквито искате - а не такива, каквито не искате. Само с научаването на няколко ключови трика и принципа, ще можете да проникнете в чудесата на комуникационната система на собствения си мозък, което силно ще повиши способността ви да четете езика на тялото на околните така добре, както и да контролирате своя. И най-после, въоръжени с известно количество полезна информация и малко практика, ще се превърнете в онова, което аз наричам Майстор Комуникатор - човек, който разбира езика на тялото на всички играчи и може да манипулира игровото поле в своя полза.
Думата маанипулира“ ви звучи като натоварена с отрицателен заряд? Не трябва. Едно от първите значения на глагола „манипулирам“ е „ръководя или употребявам умело“. В тази книга вие ще научите как умело да ръководите и употребявате собственото си естествено чувство за езика на тялото, както и да четете поведението на околните правилно и да изпращате само посланията, които ще ви помогнат да постигнете целите си.
Това е толкова просто.
Няколко години, след онази паметна демонстрация на силата на езика на тялото в курса по психология, научих колко полезно е да си Майстор Комуникатор. Като анализатор и специалист по персонала във финансовата фирма „форчън 500“, разговарях с нови служители всяка седмица. Докато хората, с които бях заобиколена, се занимаваха с финансови ресурси, аз се занимавах с човешки. Като тях, аз също трябваше бързо да преценявам доколко са перспективни, да избирам онези, чии-то акции са по-високи и да избягвам другите, които можеше да не се представят на нивото, което сме очаквали. Ако някой ме гледаше в очите и говореше с уверен, твърд тон, си отбелязвах да го проуча по-внимателно. Ако непрекъснато се местеше в стола си, кръстосваше крака и после ги разкръстосваше, избягваше зрителния контакт, знаех че няма да издържи темпото във фирмата. Правех тези изводи, облягайки се почти изцяло на вътрешното си чувство и първото ми впечатление често ставаше и финална преценка.
Звучи ви грубо? Повърхностно? Леко безсърдечно? Може би. Но е факт от живота, който всички трябва да приемем: хората съдят за нас по първото впечатление, което оставяме.
Последни изследвания от университета Принстън показват, че когато срещаме някого за първи път, създаваме първоначалната си преценка за привлекателността, за надеждността, компетентността и агресивността му в рамките на 100 милисекунди - една десета от секундата - от запознанството ни. И веднъж формирали се, тези впечатления имат тенденция да се задълбочават още повече. Само при внимателно наблюде-