Алън Пийз, Алън Гарнър
Езикът на тялото
Как да разчитаме мислите на другите по техните жестове
Въведение
Само в рамките на една седмица вие вероятно имате много повече възможности да установявате личен контакт с непознати и с ваши съседи, с приятели и роднини, с децата и с колегите си, отколкото през средновековието предците ви са имали за цял живот. Въпреки това, уменията ви за междуличностно общуване са почти такива, каквито са били и техните — буквално никакви.
Докато сте били малки, родителите ви и другите възрастни хора край вас са ви учили да четете, да пишете, да събирате и изваждате. Когато сте грешили, те са ви поправяли и така вие все повече сте овладявали и сте усъвършенствали тези си умения. Но не така стоят нещата с уменията ви за общуване и за водене на разговор. Възрастните са ви учили да произнасяте правилно думите и да ги съчетавате в изречения, но никой никога не ви е казвал как да общувате ефективно с другите хора. Когато сте допускали грешка, никой не ви е поправял и не ви е показвал как да подобрите начина си на общуване — или поне да ви каже, че трябва да го подобрите. Но в резултат на този пропуск, макар ежедневно да срещате и да се запознавате с много хора, вие не им вдъхвате онези топли чувства, които бихте могли да им вдъхнете, и те често се отдръпват от вас и си търсят друга компания. А в света на бизнеса вашите съдружници, колеги или клиенти предпочитат да поддържат делови взаимоотношения и да работят не с вас, а с някой друг човек, с когото се чувстват по-удобно и по-непринудено.
Това положение на нещата нито е рядко срещано, нито е чак толкова необичайно. Всъщност то се възприема дори като напълно нормално. Според резултатите от редица проучвания в областта на общуването и на психологията през целия си живот повечето хора продължават да допускат едни и същи простички грешки — същите, които са правили още като деца. Наистина малцина от нас са толкова добри, колкото всички ние бихме могли и би трябвало да бъдем при установяването на контакт с околните, при превръщането на безличните познанства в близки приятелства или при вдъхването на топлота и жизненост в дълговременните ни интимни връзки.
В резултат на редица проучвания са определени онези няколко умения, които са жизненоважни за постигане на успешно междуличностно общуване, но малцина от нас са успели да ги усвоят и да ги развият напълно. И още нещо, доказано е, че тези умения могат да бъдат усвоени за относително кратък период от време. За жалост, резултатите от научните проучвания обикновено се появяват главно в академичните издания, а броят на учителите, които могат да ви запознаят с цялостната система от умения за общуване, е наистина крайно ограничен.
Тази книга обединява два образователни курса, предназначени да запълнят съществуващата пропаст в общуването между хората и да ви запознаят по един интересен, целенасочен и простичък начин с уменията за водене на разговор.
В Австралия Алън Пийз развива своя курс на тема „Техники и стратегии при междуличностните срещи“, за да обучава хората как да използват в деловия си живот уменията за словесно и несловесно общуване, така че да успяват да убеждават другите, успешно да продават, да водят преговори и да се представят на различни интервюта.
За първата част „Езикът на тялото“ Алън Пийз казва: „Когато по време на един семинар през 1971 година за пръв път чух да се говори за «език на тялото», това толкова силно ме заинтригува, че пожелах да науча колкото се може повече по темата. Лекторът ни разказа за някои от изследванията, проведени от професор Рей Бърдуистъл от Луизвилския университет, чиито резултати недвусмислено доказвали, че по-голямата част от междуличностното общуване се осъществява много повече посредством жестове, пози, разположение в пространството и спазване на различни отстояния между събеседниците, отколкото посредством който и да било друг начин.
Силно заинтригуван, започнах да търся повече информация относно езика на тялото. Скоро открих, че такава почти липсва. В библиотеките и в университетите се пазеха публикациите за различните изследвания, проведени в тази област, но повечето сведения в тях се състояха предимно от тясно специализирани суховати данни и теоритични предположения, събирани по доста компилативен начин от хора, които явно имаха малък или напълно им липсваше практически опит в междуличностното общуване с други човешки същества. С това съвсем не искам да кажа, че техните трудове са без значение, а просто че в по-голямата си част те са прекалено технични и не можеха да бъдат от полза в практическата ежедневна работа на един продавач като мен, който си изкарва насъщния посредством общуване с хората.