А това означава, че ако докоснете или прегърнете приятелски с ръка някой човек, с когото току-що сте се запознали, нищо чудно да го обземат отрицателни чувства към вас, независимо че, за да не ви обиди, може се усмихва и да се преструва, че вашият жест му харесва. Ето защо, ако искате хората да се чувстват удобно и приятно във ваше присъствие, има едно златно правило, към което винаги трябва да се придържате, и то е „Спазвай дистанцията!“. Колкото по-близки и интимни са взаимоотношенията ни с един или друг човек, толкова по-навътре ни е позволено да навлизаме в неговите зони. Например възможно е на новия служител отначало да му се струва, че отношението на колегите му към него е доста хладно, но в действителност те само го задържат в социалната зона на отстояние, докато го опознаят по-доб-ре. Колкото по-добре го опознават, толкова териториалното разстояние между него и останалите ще намалява, докато евентуално вече му бъде позволено да навлезе в техните лични зони, а в някои случаи — и в интимните им зони.
Когато двама души се целуват, разстоянието между ханшовeте им е показателно за връзката, която съществува между тях. Влюбените притискат силно торсовете си един към друг и навлизат взаимно в близките си интимни зони. Съвсем различен е начинът, по който бихте се целунали с някой непознат при посрещането на Нова година или със съпругата на най-добрия си приятел. И в двата случая те ще държат долната част на торса си поне на 15 сантиметра по-далеч от вашата.
В случаите, когато пространственото разстояние се определя от общественото положение на съответния човек, се наблюдава едно изключение от правилото „отстояние/интимност“. Например шефът на фирмата ходи всеки уикенд на риболов заедно със свой подчинен, с когото е близък въз основа на това тяхно общо хоби. Когато двамата излизат на риболов, всеки от тях може да навлиза в личната или в интимната зона на другия. В службата обаче шефът държи своя събрат рибар в социалната си зона, като по този начин се придържа към неписаните правила за социално отстояние.
Тълпите по концерти, театри, кина, в асансьори, влакове и автобуси неминуемо водят до навлизане в интимните зони на други хора, а наблюдаването на техните реакции е безкрайно интересно. Съществуват редица неписани правила, които всички хора от западните общества стриктно спазват, когато се озоват на претъпкано място, например в асансьор или в градския транспорт. Тези правила включват:
1. Не бива да говорите с никого, дори с човек, когото познавате.
2. През цялото време трябва да отбягвате визуалния контакт с другите хора.
3. Изразът на лицето ви трябва да е като на покерджия — недопустима е проявата на каквито и да било емоции.
4. Ако си носите книга или вестник, добре е да изглеждате напълно погълнати от четивото.
5. Колкото по-гъста е тълпата, толкова по-малко движения на тялото са ви позволени.
6. В асансьора е най-добре да гледате просветването на етажите по таблото над вратата.
Често чувам да наричат хората, пътуващи в претъпкания градски транспорт, „жалки“, „нещастни“ и „смачкани“. Тези определ-ния са предизвикани от безизразните лица и безжизнения поглед на пътниците, но всъщност са погрешни тълкувания от страна на страничния наблюдател. Защото в действителност пред очите му са група хора, стриктно спазващи неписаните правила по отношение на неизбежното нахлуване в интимните им зони на оживено обществено място.
Ако се съмнявате в правотата на думите ми, достатъчно е да обърнете внимание на собствното си поведение следващия път, когато сте в пълен киносалон например. Докато разпоредителят ви насочва към мястото ви, което е заобиколено от море непознати за вас лица, ще заблежите, че и вие, също като предварително програмиран робот, ще се подчините на неписаните правила за поведение на оживено обществено място. А когато започнете да се надпреварвате със съседите си по място кой да заеме страничните облегалки на стола, ще разберете защо твърде често хората, които отиват на кино сами, заемат местата си чак в последния момент, когато светлините угаснат и филмът започне. Независимо дали се намираме в претъпкан асансьор, киносалон или автобус, всички ние започваме да възприемаме хората наоколо като неодушевени предмети — тоест приемаме, че за нас те просто не съществуват, за да не ни се налага да реагираме така, сякаш ни атакуват, когато някой от тях неволно прекрачи навътре в интимната ни територия.
Когато са част от гневна тълпа протестиращи, които се борят за някаква обща кауза, при нахлуване в личната или в интимната им територия хората не реагира по същия начин, както биха го направили като отделни индивиди. В действителност става нещо съвсем различно. Колкото по-гъста е тълпата, толкова по-малко лично пространство има всеки човек в нея и това го кара да се чувства все по-гневен, враждебно и войнствено настроен. Ето защо, колкото по-голяма става една тълпа, толкова по-яростно и грозно се държат хората в нея, като напълно възможно е между тях да избухнат свади и дори бой. Именно това познание е залегнало в действията на полицията, когато се опитва да разпръсне тълпата, така че всеки да може да си възвърне личното пространство, а като резултат — и душевното равновесие.