При изобразения на фигура 19 жест дланта е свита в юмрук, а насоченият напред показалец се възприема като символична палка, с която човекът, който прави жеста, сякаш ви принуждава със сила да му се подчините. Насоченият показалец е един от най-дразнещите жестове по време на разговор, особено ако го използвате, за да отмервате ритъма на думите си. Ако имате навика редовно да си служите с този жест, опитайте се да го замените с позициите на обърнатата нагоре и обърнатата надолу длан и ще откриете, че това не само ще отнеме част от собствената ви напрегнатост, но ще оказва и по-положителен ефект върху другите хора.
Ръкувания
Ръкуването е останка от първобитния живот на пещерния човек. В онези далечни времена, когато се срещали двама първобитни хора, те вдигали ръце във въздуха, като излагали отворените си длани на показ, за да се види, че не носят или не крият оръжие. С течение на вековете този жест на вдигнатата нагоре отворена длан претърпява различни промени и от него се пораждат различни други жестове — например вдигането на отворена длан при клетва, притискането на отворена длан към сърцето при даване на обет или като свидетелство за искреност, както и ред други разновидности. Модерната форма на древния ритуал за поздрав е сплитането и разтърсването на дланите — жест, който в повечето англоезични страни се прави както в началото на срещата, така и при раздалата. При ръкуване ръцете обикновено се разтърсват от пет до седем пъти.
Ръкуване — надмощие, ръкуване — зависимост и ръкуване — равнопоставеност
Като имаме предвид вече казаното за въздействието, което оказва някоя заповед, когато бъде направена с обърната нагоре или с обърната надолу длан, нека видим какво внушават тези две позиции на дланта при ръкупането.
Да предположим, че се запознавате с някого и двамата се поздравявате с обичайното ръкуване. При този жест се проявява една от следните три основни личностни нагласи, според която се настройвате и вие самите. За надмощие: „Този човек се опитва да вземе надмощие над мен. Добре ще е да внимавам с него“. За зависимост: „Мога да взема надмощие над този човек. Той ще постъпва така, както аз искам“. За равнопоставеност: „Този човек ми харесва. Ще се разбираме добре с него“.
Тези личностни нагласи се предават несъзнателно, затова пък съзнателното прилагаме на техниките за ръкуване, на които ще се спрем ио-долу, може да окаже незабавен ефект върху взаимоотношенията ви с даден човек след първата ви лична среща с него. Информацията в тази глава представлява едно от малкото документирани изследвания относно техниките за установяване на контрол при ръкуването.
При ръкуване можете да предадете и внушите чувство за надмощие, като извърнете ръката си (с черния ръкав) така, че дланта ви да е обърната надолу (фигура 20). Не е необходимо дланта ви да сочи право към пода, но тя трябва да е обърната надолу спрямо дланта на човека, с когото се ръкувате. С това ще му дадете ясно да разбре, че при следващите ви срещи желаете да имате надмощие във взаимоотношенията. Проучвания сред 54-ма преуспяващи шефове на големи фирми разкриват, че 42-ма от тях не само първи подават ръка за поздрав, но и използват ръкуването надмощие, за да наложат своята воля и контрол.
Точно както кучето показва покорност, като се търкулва по гръб и излага незащитената си шия пред зъбите на победителя, така и човекът използва жеста с обърнатата нагоре длан, за да покаже, че е зависим от другите. И понеже става дума за ръкува-не противоположната позиция на жеста за надмощие е, като подадете ръката си с длан, обърната нагоре (фигура 21). Този жест е особно ефективен, когато искате да предадете на другия човек контрола над иоложснито и/или над взаимоотношенията ви или да му позволите да почуства, че именно той владее положението. Но въпреки че обърнатата нагоре длан може да издава нагласа за зависимост, трябва да имате предвид и някои други обстоятелства. Например възможно с ръцете на човека, с когото се ръкувате, да са болни от артрит и именно причиняваните от това заболяване болки да го принуждават да ви подава ръката си вяло и с обърната нагоре длан, сякаш е готов да ви се покорява, докато в действителност съвсем да няма подобна нагласа. Хора, чиято професия изисква чувствителност на пръстите — например хирурзи, музиканти, художници — също може да се ръкуват вяло и с обърната нагоре длан, но водени просто от стремежа да защитят ръцете си, а не защото са готови да ви се покоряват. Ето защо не прибързвайте да си вадите заключения за съответния човек, а наблюдавайте и жестовете му след първото ръкуване — ако той наистина има нагласа за зависимост, ще използва повече жестове, издаващи покорство, докато ако има нагласа за надмощие, жестовете му ще са по-агресивни.