Лабуде поклати глава.
— Това вече се нарича истинско безразличие. Който печели пари, а не ги обича, може да ги замени срещу власт.
— А какво ще правя с властта? — запита Фабиан. — Зная, че ти се стремиш към нея. Но какво да правя с властта аз, който не желая да бъда могъщ? Жаждата за власт и алчността за пари са родни сестри, но не са мои роднини.
— Човек може да използува властта в интерес на другите.
— Кой го прави? Един я използува за себе си, друг — за семейството си, трети — за прослойката, облагана с еднакви данъци като него, четвърти — за хората с русите коси, пети — за такива, които са по-високи от два метра, шести — за да изпита над човечеството една математическа формула. Плюя и на парите, и на властта!
Фабиан удари с юмрук по парапета, но той беше тапициран и покрит с плюш. Ударът не се чу.
— Ех, да имаше на тоя свят градина, за каквато си мечтая аз! Щях да ти вържа ръцете и краката, да те замъкна там и да те накарам да си посадиш цел в живота! — каза сериозно загрижен Лабуде и сложи ръка на рамото на приятеля си.
— Аз наблюдавам. Нима това е нищо?
— А кому помагаш по тоя начин?
— А кому трябва да се помага? — запита Фабиан. — Ти искаш да имаш власт. Ти искаш — тъй поне си мечтаеш — да обединиш дребната буржоазия и да я поведеш. Искаш да контролираш капитала и да обуржоазиш пролетариата, а след това да помогнеш да се изгради една културна държава, която дяволски да прилича на рая. А пък аз ти казвам: дори и в твоя рай хората пак ще враждуват и ще разбиват до кръв муцуните си! Да оставим настрана това, че той изобщо не ще може да се създаде… Зная една цел, но за съжаление тя не е никаква цел. Бих дал всичко, за да помогна на хората да станат почтени и разумни. Засега съм се заел да ги оглеждам доколко са подходящи в това отношение.
Лабуде вдигна чашата си и извика:
— Приятни занимания! Изпи я и като я остави, каза:
— Най-напред трябва разумно да се създаде системата, после хората ще се пригодят към нея.
Фабиан изпи чашата си и замълча. Лабуде възбудено продължи:
— Това ти е ясно, нали? Разбира се, че ти е ясно. Но ти предпочиташ да фантазираш за някаква си непостижима, съвършена цел, вместо да се насочиш към нещо несъвършено, но осъществимо. Така ти е по-удобно. Ти нямаш амбиции, там е лошото.
— Обратното, там е щастието ми. Я си представи, че нашите пет милиона безработни не се задоволяваха само с помощите, които им се отпускат! Представи си, че бяха амбициозни!
В този миг на парапета се облегнаха два ангела в трико. Едната жена беше дебела и русокоса и гърдите й лежаха като сервирани върху плюша. Другата персона бе мършава и лицето й изглеждаше тъй, сякаш краката й са криви.
— Почерпете една цигара — каза блондинката.
Фабиан подаде към тях кутията, Лабуде поднесе огън. Жените запушиха, заоглеждаха очаквателно младите мъже и след известно мълчание мършавата констатира със своя ръждясал глас:
— Е да, така си е.
— Кой ще черпи една ракия? — запита дебелата.
Отправиха се заедно към бара. От двете страни на пътеката висяха лозови листа и огромни гроздове — всичко от картон. Седнаха в ъгъла. На стената бе изрисувана картина, която представляваше Пфалц при Кауб. Фабиан си спомни за Блюхер. Лабуде поръча ликьор. Жените си шушукаха нещо. Навярно разпределиха помежду си двамата кавалери, защото веднага след това дебелата блондинка обгърна със замах раменете на Фабиан и изобщо се разположи като у дома си. Мършавата изпи на един дъх своята чаша. Щипна Лабуде по носа и глупаво се изкиска.
— Горе има ниши — каза тя, изопна синьото трико на бедрата си и намигна.
— Откъде са загрубели толкова много ръцете ви? — попита Лабуде.
Тя го заплаши с пръст.
— Не е от това, което си мислиш! — и се задави от остроумието си.
— По-рано Паула работеше в една консервна фабрика — каза русокосата.
Лотхен от тезгяха напълни чашите им. Жените пиеха, сякаш бяха стояли жадни най-малко осем дни. До ушите им приглушено долиташе музика. Пред бара седеше някакъв огромен тип и се жабуреше с вишновка. Темето му стигаше чак до гръбначния стълб. Зад картината „Пфалц при Кауб“ гореше електрическа крушка и осветяваше Рейн, макар и само отзад.
— Горе има ниши — напомни още веднъж мършавата и четиримата се отправиха натам.
Лабуде поръча студено мешано. Когато чиниите с месо и деликатеси се намериха пред тях, момичетата забравиха всичко останало и задъвкаха като невидели.
Долу, в залата, избираха най-красивата фигура. Жените с опънати бански костюми се въртяха в кръг, разперваха ръце и пръсти и изкусително се усмихваха. Мъжете стояха като на говежди пазар.