— С какво мога да ви услужа? — запита келнерът.
— Отговорете ми на един въпрос.
— Моля.
— Да ида ли, или да не отивам?
— Къде, уважаеми господине?
— Не бива да питате. Трябва само да отговорите. Да ида ли, или не?
Келнерът скришом се почеса зад ухото. Сетне пристъпи от единия на другия си дюстабан и смутено рече:
— Най-добре ще бъде да не отивате, господине. Сигурното си е сигурно.
Фабиан кимна.
— Добре. Значи, отивам. Сметката.
— Но нали ви посъветвах да не отивате!
— Тъкмо затова отивам! Моля, плаща.
— А ако ви бях посъветвал да отидете, тогава нямаше да идете, така ли?
— Пак щях да ида. Моля, плаща!
— Не разбирам — заяви ядосано келнерът. — Че защо тогава изобщо ме питахте?
— Ех, ако знаех! — отвърна Фабиан.
— Чаша кафе, сандвич, петдесет, трийсет, осемдесет, деветдесет пфенига — издекламира келнерът.
Фабиан остави на масата една марка и си тръгна. Нямаше понятие къде се намира. Когато човек се качи на автобус № 1 на Витембергския площад, и после на Потсдамския мост се прехвърли на някакъв трамвай, без да погледне номера му, и след двадесет минути слезе от него, тъй като внезапно се оказва, че в трамвая седи жена, която прилича на Фридрих Велики, наистина не може да знае къде се е озовал.
Тръгна след трима забързани работници, и препъвайки се в някакви дебели дъски, мина покрай оградите на нови строежи, покрай сиви хотели, гдето човек можеше да наеме стая на час, и се озова при гарата на Яновицкия мост. В градската железница извади от джоба си адреса, който му бе написал шефът на канцеларията Бертух: „Шлютерщрасе“ 23, госпожа Зомер.
Пътува до спирка Зоологическа градина. На улица „Йоахимстал“ някаква тънкокрака госпожица, която еластично пружинираше на нозете си, му предложи своите услуги. Той я заплаши с пръст и побърза да се отдалечи.
Градът приличаше на панаир. Фасадите бяха изпонашарени с толкова пъстроцветни светлини, че биха могли да засрамят дори звездите по небето. Някакъв самолет прелетя с пукотевица над покривите. Внезапно заваля дъжд от алуминиеви талери. Минувачите вдигаха погледи, смееха се и се навеждаха. За миг Фабиан си спомни приказката за малкото момиченце, вдигнало ризката си, за да събере в нея дребните монети, които се изсипват от небето. След това взе един талер от твърдата периферия на нечия чужда шапка. На монетата пишеше:
ПОСЕТЕТЕ БАР „ЕКЗОТИК“, НОЛЕНДОРФСКИ ПЛОЩАД 3
ХУБАВИ ЖЕНИ И СКУЛПТУРИ, В СЪЩАТА СГРАДА СЕ НАМИРА ПАНСИОНЪТ „КОНДОР“
Изведнъж Фабиан си представи как лети в самолета горе и вижда оттам самия себе си — младия човек на улица „Йоахимстал“, залутан сред гъстата тълпа, осветена от фенерите и витрините сред уличната гмеж на трескаво пламналата нощ. Колко е дребен този човек. И този човек е именно той!
Прекоси Курфюрстендам. По един от покривите се търкаляше светлинна фигура — турче с електрически зеници. В този миг някой силно блъсна тока на обувката му. Фабиан се извърна сърдито. Беше трамваят. Ватманът ругаеше.
— Отваряйте си очите! — изкрещя полицаят. Фабиан свали шапка и каза:
— Ще се постарая.
На „Шлютерщрасе“ му отвори лилипут със зелена ливрея, изкачи се по изящна стълбичка, помогна на посетителя да свали палтото си и изчезна. Щом зеленият дребосък се махна, иззад завесата излезе с шумолене някаква пищна дама — положително госпожа Зомер — и каза:
— Моля, заповядайте в моята канцелария.
Фабиан я последва.
— Препоръча ми вашия клуб господин Бертух.
Тя запрелиства някакъв бележник и кимна утвърдително.
— Бертух, Фридрих Георг, началник-канцелария, четиридесетгодишен, среден на ръст, набит, „Карлщрасе“ 9, обича музика, предпочита стройни блондинки, не по-възрастни от двадесет и пет години.
— Точно той!
— Господин Бертух се е записал при мене през октомври и оттогава е идвал пет пъти.
— Това говори добре за вашия институт.
— Първоначалната вноска е двадесет марки. За всяко посещение се заплащат допълнително десет марки.
— Ето ви тридесет марки.
Фабиан сложи парите на писалището. Пищната дама пъхна банкнотите в едно чекмедже, взе писалка и каза:
— Личните ви данни?
— Фабиан, Якоб, тридесет и две годишен, професия неустановена, в момента специалист по рекламата, „Шаперщрасе“ 17, сърдечно болен, кестеняв. Необходимо ли ви е още нещо?
— Имате ли някакви специални предпочитания по отношение на дамите?