— Не си правете шеги с клетия господин директор! — извика Фишер.
Брайткопф погледна строго Фабиан.
— Да говорим за нещо друго.
— Наистина. Преди малко вие бяхте така любезен да споменете за увеличение на заплатата. За кога ще мога да разчитам?
— За увеличение на заплатата не споменах аз, а вие. Аз само ви съобщих, че фирмата е доволна от вашите рекламни проекти. Това съвсем не е достатъчно основание, за да се увеличава заплатата ви. Още повече, че твърде често идвате прекалено късно във фабриката. Вие заслужавате едновременно похвала и порицание. С други думи, не заслужавате повече, отколкото получавате.
— Аз получавам прекалено малко! Как смятате, за какво ми стигат двеста и десетте марки, които получавам месечно по ваше благоволение?
— Не съм любопитен — отвърна раздразнено господин Брайткопф. — Личните въпроси на нашите чиновници не ми влизат в работа. Впрочем, защо закъснявате толкова често? Да не би да вършите и нещо друго? За това е необходимо да поискате изричното ни съгласие.
— И все пак аз върша още нещо.
— Значи вие, вие се занимавате и с друга работа? Така си и мислех! Какво правите?
— Живея — каза Фабиан.
— И това наричате живот? — изкрещя директорът. — Мотаете се из разни танцувални салони! И го наричате живот? Вие не уважавате живота!
— Не уважавам само моя живот, господин директоре! — извика Фабиан и ядосано удари с юмрук по масата. — Но вие не разбирате това и то не ви влиза в работата! Не всеки се отличава с толкова липса на вкус, че да кара машинописките си да лягат върху бюрото му. Ясно ли ви е?
Фишер беше седнал на един стол, и побледнял, се преструваше, че пише нещо.
Брайткопф беше хванал с две ръце жилетката си; явно се опасяваше, че от яд шевът му може да се спука.
— Ще си поговорим още с вас — процеди яростно той, извърна се и направи опит да отвори широко вратата.
Тя не се отвори. Директорът я задърпа с всички сили. Главата му се беше зачервила.
— Залостена е — каза Фабиан. — Самият вие я залостихте, заради сляпото си черво.
Девета глава
Родителите на Лабуде обитаваха в Груневалд голям старогръцки храм. Собствено това не беше храм, а вила. И в същност те съвсем не обитаваха вилата. Майка му постоянно пътуваше и се застояваше най-вече на юг, в една курортна къщица край Лугано. Първо, край Лаго ди Лугано й харесваше повече, отколкото край Груневалдското езеро. И второ, бащата на Лабуде намираше, че крехкото здраве на неговата съпруга се нуждае от южен климат. Той много обичаше жена си, особено когато я нямаше. Чувствата му към нея се увеличаваха пропорционално на квадрата на разстоянието помежду им.
Той беше прочут адвокат. Тъй като клиентите му имаха много пари и много процеси, той също имаше много процеси и много пари. Но вълненията, свързани с неговата професия, която той обичаше, не му бяха достатъчни. И затова почти всяка нощ се заседаваше в игралните клубове. Спокойствието, изпълващо неговия дом, му бе крайно противно. А укорните очи на жена му го докарваха направо до отчаяние. Тъй като всеки от двамата се боеше, че може да срещне другия, и двамата се стараеха да избягват вилата колкото могат повече. А когато синът им Щефан искаше да види родителите си, принуждаваше се да ходи на приемите, устройвани от тях зиме. Тия приеми обаче от година на година му ставаха все по-противни и накрая той изобщо престана да ги посещава. Ето защо Щефан срещаше своите родители само по недоразумение.
Повечето от онова, което знаеше за баща си, Лабуде бе научил веднъж от една млада артистка. Това беше станало на някакъв маскен бал и тя му бе описала много подробно човека, който я издържал. Понякога лекомислените жени се опитват да печелят нови любовници, като се раздрънкват за интимните навици и обичаи на своите бивши обладатели. В течение на разговора се беше оказало, че става дума за съдебния съветник Лабуде, и Щефан бе побягнал презглава от празненството.
Фабиан не обичаше да отива в Груневалдската вила. Разточителството, характерно за такива къщи, му се струваше лишено от всякакъв смисъл. Той изобщо не можеше да си представи как би могъл някога човек сред подобен лукс да се освободи от чувството, че се намира само на гости. И независимо от всички други причини, според него дори само тази беше предостатъчна, за да изстинат един към друг родителите на Лабуде в такова едно жилище-музей.