— Ужасно — каза той на своя приятел, който бе седнал до писалището, — всеки път, когато идвам тук, очаквам, че вашият прислужник ще ми нахлузи на краката филцови пантофи и ще почне да ме развежда из някакъв замък. И ако ти би ми казал сега, че през време на битката при Фербелин великият курфюрст е яздил този стол, с готовност бих ти повярвал. Между другото, благодаря ти за парите.
Лабуде махна с ръка.
— Нали знаеш, че имам повече, отколкото ми са необходими. Да оставим това. Помолих те да дойдеш тук, защото искам да ти разкажа какво ми се случи в Хамбург.
Фабиан стана и се настани на кушетката. Сега той се намираше зад гърба на Лабуде и приятелят му не беше принуден да го гледа, докато говореше.
Двамата впериха погледи през прозореца, към зелените дървета и към червените покриви на вилите. Прозорецът беше отворен. Понякога долиташе някоя птичка, разхождаше се по перваза, поглеждаше, наклонила глава, в стаята и литваше обратно към градината. Чуваше се още как някой изравнява с гребло алеите, посипани с чакъл.
Лабуде гледаше втренчено клоните на най-близкото дърво.
— Расов ми писа, че ще говори в Хамбургската „голяма аудитория“ пред студенти от всякакви политически течения на тема „Традиция и социализъм“. И ми предложи да взема участие в дискусията и да изложа политическите си планове или в рамките на разискванията, или като съдокладчик. Заминах. Докладът започна. Расов разказа на студентите за пътешествието си из Русия, за онова, което научил там, и за разговорите, които водил с руски хора на изкуството и учени. Представителите на социалистическото студентство постоянно го прекъсваха. След него говори един комунист и той на свой ред беше прекъсван от буржоазно настроените студенти. После дойде моят ред. Скицирах капиталистическото положение в Европа и настойчиво предложих буржоазната младеж да се радикализира, за да осуети гибелта на континента, която — пасивно или активно — се подготвя от всички страни. Тази младеж, казах аз, трябва да се подготви в най-близко време да поеме водачеството в политиката, индустрията, земевладението и търговията; бащите са изхабени и сега е наша задача да извършим реформи на континента: чрез международни споразумения, чрез доброволно намаляване на частните печалби, чрез ограничаване на капитализма и на техниката в разумните им размери, чрез увеличаване на социалните придобивки, чрез културно задълбочаване на възпитанието и обучението в училищата. Казах, че този нов фронт, тая напречна връзка между класите е възможна, тъй като младежта, поне нейният елит, се отвращава от безграничния егоизъм и освен това е достатъчно разумна да предпочете известни ограничения пред неизбежното разпадане на цялата система. Щом като не може без класово господство, казах аз, тогава би трябвало да се решим то да бъде провеждано от класата на хора на нашата възраст. Докладът ми пожъна обичайния присмех у представителите на крайните групировки. Но когато Расов излезе с предложение да се учреди една радикалнобуржоазна инициативна група, това все пак беше посрещнато с одобрение. Групата се учреди. Нахвърлихме възвание, което ще се разпрати до всички университети в Европа. Расов, аз и неколцина други ще посетим германските университети, ще държим беседи и ще образуваме подобни групи. Надяваме се, че ще успеем да влезем в известно сътрудничество със студентите-социалисти. След като образуваме групи във всички университети, те ще почнат да влияят и върху други интелектуални сдружения. Работата е вече в ход. Не ти споменах за това вчера, защото достатъчно добре познавам твоето черногледство.
— Радвам се — каза Фабиан, — много се радвам, че сега най-сетне можеш да пристъпиш към осъществяването на плана си. Влезе ли вече във връзка с групата на независимите демократи? В Копенхаген е основан „Клуб Европа“, отбележи си. И не се ядосвай много на моите съмнения относно добродетелността на младежта. И не ми се сърди, загдето не вярвам, че разумът и силата ще тръгнат някога ръка за ръка. За съжаление в случая се касае за една антиномия. Убеден съм, че за човечеството — такова, каквото е — съществуват само две възможности. Или не сме доволни от съдбата си и се избиваме взаимно, за да подобрим своето положение, или пък, напротив, сме доволни и от себе си, и от света — което впрочем е само чисто теоретична постановка на въпроса — и тогава ще пукнем от скука. Крайният резултат е един и същ. Каква полза и от най-божествената система, докато човечеството се състои от свини? Но какво мисли за тия неща Леда?
— Тя не взе никакво становище по въпроса, понеже изобщо не присъствува.