— Тъй — извика тя, — а сега съм гладна.
Той изкриви лице в такава слисана гримаса, че тя прихна. Обясни му:
— Просто така е: когато обичам някого винаги огладнявам ужасно. Пред глада ми има само една сериозна пречка. Тук нямам нищо за ядене. Откъде можех да зная, че ще огладнея толкова бързо в този ужасен град?
Лежеше по гръб и се усмихваше към тавана на стаята и към гипсовите глави на ангелите. Фабиан стана и каза:
— В такъв случай сме принудени да прибегнем към грабеж.
След тия думи я вдигна от леглото, отвори вратата и издърпа съпротивяващата се Корнелия в коридора. Тя се теглеше, но той я подхвана под мишницата и двамата прекосиха коридора до вратата на Фабиан.
— Ужасно! — вайкаше се тя и се мъчеше да се отскубне.
Но той натисна дръжката и внесе момичето в стаята си. От страх зъбите й тракаха жалостиво. Той светна лампата, поклони се и тържествено заяви:
— Господин доктор Фабиан си позволява да приветствува с добре дошла в неговите покои госпожица доктор Батенберг!
След това се хвърли върху леглото си и от удоволствие захапа възглавницата.
— Не — рече тя зад гърба му, — не е възможно!
Но все пак след това му повярва и почна да играе баварски танц.
Фабиан стана от леглото си да я погледа.
— Не бива да се пляскаш толкова шумно — поясни й сериозно той.
— Баварските танцьори го правят точно така — рече тя и продължи да танцува колкото можеше по-непринудено и по-шумно.
Сетне тръгна с отмерени крачки към масата, седна на един стол, направи движение, сякаш оправяше роклята си, и каза:
— Моля, листа!
Той донесе чиния, вилица, нож и хляб, и салам, и кейк, и докато тя ядеше, изпълняваше ролята на внимателен келнер. След това тя потършува по неговата поличка с книги, пъхна под мишница нещо за четене, подаде му лявата си ръка и величествено заповяда:
— Заведете ме незабавно обратно в моите апартаменти.
Преди да изгасят лампата, уговориха се тя да го събуди на следната утрин. Решиха, че най-резултатно ще бъде, ако го дърпа за ухото, докато се разсъни. А привечер щяха да се срещнат пак в къщи. Който се върнеше пръв, трябваше да драсне с молив до дръжката на вратата си малко кръстче. Искаха по възможност да не позволят на вдовицата Холфелд да забележи нещо.
След това Корнелия загаси лампата. Намести се до него и каза:
— Ела!
Той почна да я милва. Тя притисна главата му между дланите си, приближи устни съвсем близо до ухото му и прошепна:
— Ела! Как беше? Да живее малката разлика!
Дванадесета глава
На следната утрин Фабиан беше в кабинета си четвърт час преди започване на работа. Подсвиркваше с уста и преглеждаше бележките си във връзка с конкурса, който дирекцията очакваше от него.
Съобразно плана за този конкурс, фабриката трябваше да пусне в продажба на дребно сто хиляди много евтини кутии цигари в специална опаковка. Кутиите трябваше да бъдат номерирани и да съдържат цигари от шест различни сорта, без какъвто и да било знак, отпечатан върху тях. Клиентите трябваше да познаят по колко цигари от шестте известни марки на фирмата има в кутията. Всеки, който купеше една от евтините кутии, трябваше след това, ще не ще — ако иска да разреши задачата и да получи някоя от наградите — да купи освен нея и по една кутия от другите шест марки цигари. Така че, ако се намереха сто хиляди заинтересовани, автоматично щяха да се пласират още шестстотин хиляди други кутии, или общо седемстотин хиляди кутии. Пък и консумацията изобщо щеше да се увеличи, както ставаше винаги при умело рекламиране на стоката пред клиента. Фабиан почна да съставя калкулацията.
Тъкмо тогава се появи Фишер.
— Ха? — извика учудено той и любопитно надникна през рамото на колегата си.
— Проектът за конкурса — рече Фабиан.
Фишер облече сивата си сатенена дреха, която носеше по време на работа, и запита:
— Може ли след това да ви покажа моите двустишия?
— На драго сърце. Днес имам настроение за поезия.
В този миг на вратата се почука. В стаята се вмъкна куриерът Шнайдерайт — възстарата и вече треперлива „дясна ръка“ на предприятието — наречен още „откривателят на дюстабаните“. Намусено остави голям жълт плик на писалището на Фабиан и излезе. Писмото съдържаше документите на Фабиан, ордер до главната каса и кратко писмо със следното съдържание:
„Многоуважаеми господине,
Считано от днес, фирмата се вижда принудена да Ви уволни. Заплатата, която следва да получите до края на месеца, още днес ще Ви бъде изплатена на касата. Позволихме си по собствена инициатива да приложим към писмото едно свидетелство, а и с настоящето на драго сърце сме готови да засвидетелствуваме, че Вие сте особено добре квалифициран за рекламна работа. Уволнението Ви, за което ние съжаляваме, е неприятна последица от намаляването на бюджета по рекламата, нареден от контролния съвет. Благодарим Ви за Вашата работа при нас и Ви желаем всичко най-хубаво за в бъдеще.“