— Нима той беше дете? — запита съдебният съветник.
Жена му изхлипа високо и той смръщи чело.
— Тази нощ прочетох работата на Щефан — заговори господин Лабуде. — Нищо не разбирам от вашата специалност и не зная дали основните положения в тази студия са поставени правилно. Но извън всяко съмнение е, че изводите са умни и проницателни.
— И основните положения са в ред — каза Фабиан. — Работата е майсторски написана. Само да дойде тайният съветник!
Госпожа Лабуде тихо плачеше.
— Защо искате сега, когато вече е мъртъв, да го лишите и от причината за смъртта му? — запита тя. — Елате по-добре да си вървим! — Тя се изправи и хвана за ръце двамата мъже. — Оставете го да почива в мир!
Ала съдебният съветник каза:
— Седни, Луиза.
И ето, тайният съветник дойде. Бе старомодно елегантен мъж, а очите му бяха малко изпъкнали. Прислужникът на института вървеше след него по стълбите и носеше куфар.
— Наистина е ужасно! — заяви тайният съветник и, привел главата си малко встрани, се отправи към родителите на Лабуде.
Съпругата на съдебния съветник заплака още по-силно, когато той стисна ръката й. Развълнуван бе и съдебният съветник.
— С вас се познаваме — обърна се към Фабиан възрастният професор по литературна история. — Вие бяхте негов приятел.
Отвори вратата към стаята си, покани ги да влязат, извини се за миг и докато останалите седяха безмълвни около масата, изми ръцете си като пред лекарски преглед. Прислужникът му поднесе приготвената кърпа.
Докато бършеше ръцете си, тайният съветник каза:
— Няма да пускате при мен абсолютно никого!
Прислужникът излезе, тайният съветник седна.
— Рано тая сутрин си купих вестник в Наумбург — заразказва той — и първото нещо, което прочетох, бе съобщението за трагичната участ на вашия син. Няма ли да бъде прекалено недискретно, ако ви задам въпроса, който най-силно ме вълнува? Какво, за бога, е подтикнало сина ви към тази съдбоносна постъпка?
Съдебният съветник сви в пестник ръката си, отпусната до преди миг върху масата.
— А нима не можете да се сетите?
Тайният съветник поклати глава отрицателно.
— Нямам никаква представа.
Майката на Лабуде вдигна ръце и ги сключи над главата си. Погледът й умоляваше мъжете да млъкнат. Ала бащата на Лабуде се приведе ниско напред.
— Синът ми се е застрелял, защото вие сте отхвърлили неговата работа.
Тайният съветник извади от джоба си копринена кърпичка и избърса потта от челото си.
— Какво? — беззвучно запита той. Изправи се и втренчи изпъкналите си очи в присъствуващите, сякаш се опасяваше, че са полудели. — Но това е съвсем невъзможно — промълви той.
— Не, напълно възможно е! — извика съдебният съветник. — Вземете си палтото, елате с нас и вижте момчето! Лежи на кушетката и е мъртъв тъй, както може да бъде мъртъв само мъртвец.
Майката на Лабуде ги гледаше с широко разтворени, втренчени очи и каза:
— Вие го убивате повторно.
— Но това е ужасяващо! — тихо промълви тайният съветник и хвана стария Лабуде за лакътя. — Аз съм бил отхвърлил работата му? Кой твърди такова нещо? Кой го твърди? — извика той. — Внесох работата във факултетния съвет със забележката, че това е най-зрелият литературно-исторически труд през последните години. Писах в рецензията си, че с този свой труд доктор Щефан Лабуде може с право да претендира за най-жив интерес от страна на научните среди. Писах, че с този принос доктор Лабуде прави неоценима услуга на съвременната наука. Писах, че никога досега от кръговете на нашите ученици не ми е бил представян толкова значителен труд и че ще го публикувам като отделен номер в поредицата от наши издания. Кой е казал, че съм отхвърлил работата?
Родителите на Лабуде седяха като вкаменени. Фабиан стана. Цялото му тяло трепереше.
— Един момент — каза пресипнало той, — сега ще го доведа.
После се втурна навън, спусна се надолу по стълбата, влезе в стаята с каталозите.
Доктор Векерлин, научният помощник на института, седеше приведен над своята картотека и подреждаше фишове, върху които бяха отбелязани новопостъпилите книги в библиотеката. Вдигна с негодувание поглед и присви късогледите си очи.
— Какво обичате? — запита той.
— Трябва да дойдете веднага при тайния съветник — рече Фабиан.
Когато другият не помръдна от мястото си, а само кимна и продължи да рови из картотеката, той го хвана за яката, издърпа го грубо от стола и го изблъска през вратата.
— Как си позволявате такова нещо? — запита той.
Вместо да отговори, Фабиан го удари с юмрук по лицето. Векерлин вдигна ръка, за да се защити, и без да възразява повече, се запрепъва нагоре по стълбата. Пред стаята на тайния съветник той пак спря колебливо, но Фабиан отвори вратата. Тайният съветник и родителите на Лабуде подскочиха. От носа на асистента течеше кръв.